"Топлофикация Перник" ще премине на извънреден режим, за да не генерира отпадъци, съобщават от областната администрация.
Шламохранилище "Седми септември" на ТЕЦ "Република" в Перник, чиято дига се скъса тази сутрин, е с изчерпан обем.
Шламохранилището е изградено на мястото на бившия открит въгледобивен рудник "Куциян". Последното комплексно разрешително за експлоатацията му е от 2016 г. "Топлофикация Перник" е продължила да депонира отпадъка си на сгуроотвала, съобщава БТА.
Според изпълнителния директор Любомир Спасов това се правело паралелно с механична рекултивация, за която "Топлофикация" имала разрешение. След това щяла да го засипе с пръст и да започне биологична рекултивация. Дружеството разполага с още едно депо - "Кудин дол", но и неговият обем е запълнен.
За периода 1972-2015 г. в двата сгуроотвала е обезвреден приблизително 26 млн.т сгуропепелен отпадък. Топлоснабдителното предприятие отделя сгурия, шлака и дънна пепел от котлите до 54 300 т годишно, пепел от изгаряне на въглища - до 489 000т/год. и до 57 000 т/год. гипс от работата на сероочистващата инсталация, по данни на РИОСВ.
Според министъра на икономиката Емил Караниколов, ако шламохранилище "Седми септември" продължи работа по този начин и има валежи, е възможно да се създаде нова опасност след няколко дни. Затова, по думите му единственото решение в момента е да се работи на газ и да не се вкарват повече отпадъци и вода.
Министърът на околната среда и водите Емил Димитров увери, че ще се предприемат действия към собствениците или лицата, които са отговаряли за състоянието на съоръжението. От 2006 г. алармирам за потенциалната опасност, заяви кметът на кв. "Калкас" Надка Павлова.
ДВЕ НЕРЕАЛИЗИРАНИ ИНВЕСТИЦИОННИ НАМЕРЕНИЯ
Заради изчерпване на обема на съществуващите депа преди шест години "Топлофикация" обяви инвестиционно намерение за обособяване на нов сгуроотвал в местността "Чокладиновец" край село Люлин. Предвиждаше се бъдещото шламохранилище да приема до 1560 т/денонощие.
Отпадъкът трябваше да се транспортира до площадката за предварително третиране с хидротранспорт, което не предполага неорганизирани емисии на прах в атмосферния въздух. По време на експлоатацията се предвиждаше уплътняване на депонирания отпадък и изграждане на стационарна оросителна система,ограничаваща неорганизираните прахови емисии. Трябваше да бъде изграден и магистрален тръбопровод с дължина 4 500 м, който да бъде положен в стоманобетонови корита с цел недопускане на замърсяване.
Инвестиционното намерение обаче остана само на книга, въпреки положителното становище на РИОСВ и други отговорни институции. Последва следващо инвестиционно предложение за преустройство и разширение на съществуващото депо за сгуропепелна маса "Кудин дол". В него до края на 2014 г. са обезвреждани неопасни производствени отпадъци, образувани от експлоатация на горивната инсталация на ТЕЦ "Република".
Топлоснабдителното дружество е с намерение да експлоатира минимум 15 години бъдещото преустроено депо "Кудин дол". Планира се то да поеме 6 560 000 т сгуропепелна маса. Денонощният му капацитет ще бъде до 1 320 т, при условие на максимално натоварване на съоръженията в ТЕЦ "Република".
На практика се очаква депониране на около 820 т за денонощие, по данни на "Топлофикация". Сгуроотвал "Кудин дол"е разположен в Кудино дере. На депото са изградени основна преградна дига и 4 надграждания. Запълването на обема, осигурен от последната дига, е завършено през 2014 г.
Основна причина за голямото количество отпадъци е високото пепелно съдържание на използваните в ТЕЦ "Република" местни кафяви въглища.За последните години съдържанието на пепел в работната маса е в интервала 58-62 процента. Най-доброто местоположение за ново депо на топлоснабдителното предприятие е върху терен в радиус от 3 500 м от площадката на ТЕЦ "Република".
Оказва се обаче, че големи територии с подходящ релеф на желаното разстояние липсват. Близките терени са заети от жилищни квартали и преминаването на промишлена инфраструктура през тях е нецелесъобразно. Планира се към съществуващия върху 280 дка сгуроотвал "Кудин дол" поетапно да се присъединят части от съседните на депото площи - общинска собственост, основно от север и изток.
"Все още не сме получили становище от Министерството на земеделието за преотреждане на терените, казва Спасов. Отпадният продукт /шлам/ е изключително инертен, той не е опасен, не е активен", уверява Спасов.
По думите му шламът съдържа безопасните силициев двуокис и двуалуминиев триокис. Засега обаче материалът се ползва единствено в малки количества от циментовите заводи и за смеси. Запълвани са частично и празни участъци в котловани на мините. Има идея и за уплътняване със сгуропепелна маса на многобройните галерии от преустановения подземен въгледобив. По данни на дружеството са правени няколко теста съвместно с общинската администрация в района на пернишкия квартал "Караманица". Налице е потенциал процесите на слягане да се ограничават.
В Перник се обсъжда изпълнението на подобен проект, но е предвидено използването на отпадък от ТЕЦ "Бобов дол". Преди години притеснение от разширяването на депо "Кудин дол" изразиха жители на квартал "Църква". Тогава от кметството заявиха, че населението в квартала не би приело разширение на шламохранилището на изток, защото и без друго страда от близостта със "Стомана Индъстри".
По предварителни данни уголемяването на сгуроотвала достига оградата на металургичното предприятие. Живущите в района се опасяват, че е възможно преустройството на шламохранилището да повлияе върху чистотата и на двата най-големи пернишки квартала "Изток" и "Мошино". Ако проблемът със сгуроотвала не бъде решен, е налице реален риск за прекратяване на дейността на дружеството, смятат от "Топлофикация".