Инж. Димитър Манолов е президент на КТ "Подкрепа". С него разговаряме навръх 1 май - Ден на труда и Международната работническа солидарност, който тази година всички ще празнуват вкъщи. Началото на "празника на честния труд" се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.
"За съжаление т.г. сме принудени да отбележим 1-ви май по домовете си. Нашият, станал традиционен фест "Рок на труда" няма да е на тази дата, а когато карантината свърши, ще се съберем да отбележим края й. Както е известно, няма нищо по-демократично от рока.
Хубаво е на 1-ви май хората да се сещат, че
преди близо 134 години много работници с кръв са извоювали право на 8 часов работен ден,
на ползването на отпуски, на правата на майките, и др.. Днес за съжаление като че повечето хора изобщо не се замислят за жертвите и трудностите, с които са били извоювани тези права и смятат, че всички благини са им паднали едва ли не от небето.
След като свърши извънредното положение, се очакват големи проблеми със заетостта, с намирането на работа за мнозина, със стресове и дефицити на пазара на труда. Ще трябва да обърнем сериозно внимание за безопасността и рисковете при упражняване на труд. Европейската и Международната конфедерации на профсъюзите се обърнаха с искане ковид19 да се счита за професионално заболяване. Тепърва ще го обсъждаме. Но в цялост на мен ми се иска да не стигаме до параноя, а да си научим правилно уроците от тази световна криза.
В момента, по време на пандемията, ние непрекъснато сме в контакт с нашите организации, правим консултации, предложения до МС и различни министерства да предприемане на мерки по отрасли. В конфедерацията сега кипи всекидневен труд на всички нива.
Правителството прие някои наши предложения, за други се ослушва и ще продължим да настояваме. На дневен ред ни е да преценим, кои от сегашните всички временни мерки, има смисъл да се запазят като постоянни. Това е доста трудна и рискова задача. Със сигурност трябва да остане мярката за засилване на сигурността в здравната система.
Здравето не е стока, както битува порочно мислене през последните 20 години.
Не ми се иска да припомням защо и как, за да избягам от клишетата, но е крайно време да спре търговита със здравето, защото то не е стока. Нужно е най-после да се ревизира цялата здравна система и нейното устройство. Тя има и добри постигнати неща през годините, които трябва да се съхранят.
Освен това, смятам, че има смисъл и икономическа логика в схемата 60/40, която правителството прие за справяне с последиците от заразата. Може да се доизскусури, но е полезна.
Българският синдикализъм е на европейско ниво.
Самият факт, че нивото на синдикализация в България е на средноевропейско ниво, че имаме структури, които работят много по-добре от тези в други държави. Признание имаме в средите на европейския и международен синдикализъм и този аргумент говори достатъчно за оценката на работата ни.
Важно е сега да преодолеем кризата, в която сме и да помним, че има и утре, когато трябва да продължим онова, което сме правили днес. Като нация е важно да не забравяме, че не се живее само за търбуха, че в живота има и други важни, духовни, вечни ценности. Честит празник на всички българи, които се трудят почтено!"