Как да опазим психиката си в условията на изолация и карантина и как държавата може да помогне в това, коментира известният психолог Иван Игов.
Всичко, което е свързано с емоционалният стрес в условията на пандемия, е различно от подобни напрежения при други кризи.Затова и реакциите са различни и в никакъв случай не може да се твърди, че поведението на хората е еднакво и каквото е било във всекидневието им досега. Реакциите на хората зависят от фазите на пандемията.
Първите две фази на пандемията са очакването и паниката
и те минаха не много тежко, по простата причина, че България, за разлика от много други държави, реагира адекватно, като по учебник. Това означава, че признахме проблема, а не го завоалирахме, както направиха други страни като Англия и Холандия. Следваща стъпка бе да изготвим план, стратегия как да се справим със заразата и това бе направено със създаването на кризисния щаб, в който има превъзходни експерти, които поеха огромна отговорност. Паниката пък бе овладяна поетапно след първата фаза и то сравнително леко. В много държави настъпи хаос, изкупиха стоките от магазините, взеха да се заключват по домовете си и т.н. При нас такива крайности нямаше и всичко това спомогна плавно да стигнем до
Фазата на героичността, когато хората взеха да се обединяват
Да се съюзяват и да търсят общи решения на проблема.
Така се роди дарителството, всички виждаме колко много щедри хора има у нас, които са готови на помагат на нуждаещите се. Научихме, че по време на кризи и беди, сме способни да се обединяваме. Дори хора, които са по-лабилни психически успяват да насочат своите действия и мисли в позитивна посока. И така всички навлязохме във
Фазата, в която всички сме си намерили мястото
и успяваме да се справяме. След това обаче постепенно навлизаме във фазата на отрицаването и емоционалното задържане, която най-общо наричаме фаза на емоцианален стрес. Тя е състоянието на преглъщане на чувствата, на цитиране и опиране върху мнителни мнения и всякакви конспиративни теории. По време на тази
фаза на отрицанието ние трябва да бъдем изключително внимателни,
защото има много примери от съвсем близкото ни минало за лошото влияние на такива етапи от психологическото ни поведение. Аз самият преди години участвах в антиспин кампанията, а първите заразени бяха 40-тина човека от Черноморието ни. Ние много обстойно и внимателно подготвяхме хората да приемат тази смъртоносна зараза по онова време в началото след появата й. В първият момент си спомням, че в Бургас настана голяма паника, чупеха чаши и посуда в заведенията, където тези хора са обикаляли, затваряха ги и т.н. Само 6 месеца по-късно половината от близките на заразените, също се оказаха болни, защото бяха подценили опасността. Припомням този случай, защото сега пак ще стигнем да фазата, в която ще започнем да пренебрегваме и подценяваме възможността да се заразим. Всеки може да прочете и за втората вълна на Испанския грип и др.подобни аналогии.
Не бива да се отпускаме
заради хубавото време или по други причини и да се откажем да спазваме мерките за изолация. Това изобщо не трябва да се допуска. Емоциите през тези периоди при различните хора, са разнообразни. Крайно време е политиците и експертите от кризисния щаб да създадат горещ телефон за хората, които вече имат посттравматичен стрес, започнал през фазата на отрицанието. Сега му е времето държавата наистина да се замисли как да помогне в опазването на психологическото здраве на хората. Вирусът може би ще засегне няколко десетки хиляди хора, вероятно голяма част от тях ще се разболеят, малко на брой ще умрат, но психиката на всички хора ще бъде засегната.