Проф. Андрей Пантев е един от най-известните наши историци, интелектуалци и общественици. Той е български историк, член-академик на Световната академия „Платон“, бивш преподавател и народен представител, за когото единодушно критиците твърдят, че е сред най-блестящите оратори, говорили от най-високата трибуна в държавата ни - тази на Народното събрание. Говорим с него за смисъла и значението на нашия национален празник в навечерието на 3-ти март. За родната България, за условността на свободата, за почитта и признателността към хилядите български и руски войни, загинали за нашето Освобождение.
Мечтата да има българска държава беше реализирана на 3-ти март преди 142 години. Ние, българите, трябва да се борим за паметта и това е своеобразна реабилитация към мъченичествата, геройствата и подвизите на умрелите, на всички онези, които са положили живота си, сърцата си в тази идея.
Смисълът на 3-ти март, 142 години по-късно, е да си спомним, че освен банкери, бизнесмени, търговци и др. е имало и хора, които са пожертвали живота си. Това не означава, че другите дейци имат по-малък принос, но все пак не бива да забравяме, че свободата на една държава, смисъла на нейната еманципация, се заплаща през 19 век със сражения, жертви и кръв.
Онези, които твърдят, че Русия ни е освободила, поради имперските си амбиции и интереси, са парвенюта.
Те не разбират, че благодарност и признателност не означават раболепие и покорство. Русия изгони турската власт от България и това е неоспорим факт. Аз съм сигурен, че точно тези парвенюта при една основна геополитическа промяна, първи ще започнат да се подмазват и лезят на руснаците. Какво да се прави, това е част от негативите на нашия национален характер.
Много се спекулира с понятието свобода днес. Но не бива да се забравя, че никой не е абсолютно свободен.
Има свободни хора в затворите, и несвободни дори в Холивуд. Свободата е условно понятие. И все пак днес ние можем да кажем, че живеем в своята държава, че не харесваме своя президент или своя премиер, че не одобряваме своите съседи или опоненти. Всичко това обаче не означава, че е опасно да говорим по тези теми - можем да го правим. Ние си имаме страна, която може да не е най-проспериращата, най-богатата и побеждаващата, но можем да кажем: "аз съм българин", както и "имаме си наша държава - България".
Напоследък има сякаш засилване на националистическите настроения и движения навсякъде по света, у нас също. Бих казал на тези родни националисти, че
патриотизма и родолюбието не са пози, не са професия и телевизионни изяви.
Бих им казал: ако толкова обичате България, работете, правете тихо нещо повече за нея освен агресивни и показни речи, митинги, декларации и заемане на постове.
Чух, че тук-там се отменят тържествата за 3-ти март, поради паниката, която настъпи покрай коронавируса. Дори намаляла консумацията на бирата с подобно име и т.н. Това е мания. Човечеството, разбира се, е разтревожено от тази зараза. Но нека се знае, че най-голямата опасност за хората, е в съпоставката между крайната бедност и свръх богатството, между които има пропастно неравенство, за съжаление.
Нямам самочувствие да отправям послания, но нека не забравяме, че на 3-ти март нашата България се е възродила, е възкръснала. На този ден нека да помислим за всички онези, които са проляли кръвта си, проляли са мастило, пожертвали са своя живот за България. Онези, които твърдят, че Русия била окупатор, ще попитам: това означава ли, че опълченците също са били окупатори?
Нека да кажем благодаря на всички, които имат заслуги за България, както от тук, така и на знайни и незнайни руски войни, на потомците на Пушкин и Лермонтов.