Доц. Мария Пилева пред novini.bg: Вярата и духовността трябва да са в основата на обществото и на образованието

  • 23 май 2024 15:13

  • 1286
  • 0
Доц. Мария Пилева пред novini.bg: Вярата и духовността трябва да са в основата на обществото и на образованието
© личен архив

Мария Пилева е възпитаник на СУ „Св. Климент Охридски“, където през 2016 г. защитава докторат на тема „Религиозни мотиви в българските преводи на англоезична белетристика през ХІХ век“. Лауреат е на наградата на СБП за ярки постижения в областта на теорията, историята и критиката на превода за 2018 г. с книгата ѝ „Бунт, надежда, изкупление“. През 2023 г. се хабилитира в Института за литература към БАН. Изследователските ѝ интереси са в областта на литературознанието, религията, теорията на превода.

- Доц. Пилева, какво Ви провокира да напишете книга за американския мисионер Албърт Лонг освен историческата признателност за известната му роля в защита на българите в Османската империя?

- Д-р Албърт Лонг се оказа ключова фигура за Българското възраждане. Първите ми впечатления от него бяха като преводач на художествена литература и на Библията на новобългарски език заедно с д-р Илайъс Ригс, Петко Славейков и др. Като такъв Лонг превежда изключително коректно към оригинала и към авторовите идеи и задава висок стандарт за следващите преводачи. А преди три години, когато започнах работа в БАН, се наложи да подготвя няколко статии за мисионери с принос към българската литература и култура за новата Енциклопедия „Българско възраждане“ с главен редактор проф. Р. Дамянова. Тук попадат Джеймс Кларк, Чарлс Морс, Илайъс Ригс и други американски книжовници. Но за д-р Лонг открих огромно количество архивен материал – писма, доклади, спомени, както и статии в чуждата периодика, които досега са били непознати за българската читателска публика.

Освен това той е изявен публицист – редактира най-дългогодишното списание „Зорница“, пише авторски статии, един голям исторически текст за българите като част от славянското семейство, спомен за срещата си със Стефан Стамболов на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. Но д-р Лонг е не само изявен книжовник, а работи и като професор по природни науки в престижното учебно заведение Робърт колеж в Цариград (1872–1901), с

което допринася за образоването на стотици българи, а обществената му подкрепа след кървавото потушаване на Априлското въстание няма аналог в българската история.

Когато до преподавателите в Колежа стигат сведения от Батак, Перущица и други пострадали райони, те започват да ги превеждат и първите публикации в „Дейли нюс“ и „Таймс“ се случват именно благодарение на д-р Лонг и директора д-р Уошбърн. Така се очертава образът на д-р Лонг като участник в българското културно-просветно дело, движението за църковна независимост, борбата за политическо и национално освобождение на българите през XIX век. За него липсват цялостни изследвания до този момент – има статии на колеги, които се докосват в една или друга степен до неговите разностранни дейности, повечето го споменават във връзка с превода на Библията, с който се утвърждава книжовния език, а в един конкретен период от близкото минало (1944–1989) заслугите му умишлено се премълчаваха. Два по-обемни текста за Лонг са останали в ръкопис. Затова просто дойде времето да се напише тази книга и да се припомнят заслугите му, които са оценявани високо от неговите съвременници – той получава от княз Александър Батенберг ордена „Св. Александър“ III ст. за специални заслуги към националната кауза, а от княз Фердинанд – орден за гражданска заслуга III ст., както и поздравителен адрес от Учредителното народно събрание през 1879 г.

- Това не е първата Ви монография, имате и издадени сборници преди това и прави впечатление, че интересите Ви са насочени в литературно-историческото изследователско поле, така ли е наистина и защо?

- Завършила съм българска филология и ме интересуват живо развитието на литературата и процесите в нея, но те не биха могли да се обхванат цялостно без историческия контекст. Затова подходът ми е интердисциплинарен – търся връзки, влияния, отзвуци не само между литературата, езика и историята, но и с религията, социологията, етнологията. В първата ми книга за българските преводи на англоезична литература беше много интересно да се проследи в кои периоди кои теми и мотиви са предпочитани и кои – цензурирани, което се докосва в някаква степен и до политологията. Но всичко в науката, както и в живота, е свързано, и когато се опитваме да го откъснем и изолираме от другите области, не можем да видим пълната картина.

- Младите хора, с които общувате в СУ, интересуват ли се от тези проблеми, по Ваши впечатления?

- Преди няколко години, когато водих упражнения в СУ, имаше студенти, които се интересуваха от тази проблематика, не много, но все пак тези, които са посветени изцяло на филологията, разбират, че

словото е в основата на всичко и то върви заедно с духа.

Още по-назад във времето, когато преподавах в училище, също имаше деца, които четяха много и това се виждаше в начина им на мислене, в начина на говорене, в поведението им. Дори направихме писателски клуб и някои от тях имат вече отпечатани разкази.

- В каква степен религията присъства в българското образование? Питам, защото и това е област във вашите научни интереси?

- Религията присъства бих казала твърде формално в българското образование. Има, разбира се, СИП „Религия“, от 2018 г. са утвърдени учебните програми от I до XII клас, съставени са и учебни помагала с варианти „християнство – православие“, „ислям“ и „неконфесионално обучение“. Знаете, че имаше доста спорове в обществото дали изобщо трябва да се въведе такъв СИП. В часовете по литература се появяват библейски истории, теми и мотиви в 5-ти и 8-ми клас по настоящата програма по БЕЛ. Тук може да се постави въпросът за компетентността на учителите по литература в тази област – за съжаление, знам, че някои колеги отказват да преподават за Библията по ред причини. Но повечето колеги, въпреки безразборното съкращаване и преструктуриране на програмите, намират начин да вмъкнат духовни принципи и аспекти, за да възпитат етични и морални граждани. Във филологическите специалности на университетите извън богословските факултети няма обособен предмет Библия и литература – предлагат се само някои свободноизбираеми курсове, до които достъп имат малка част от студентите. Така че това е проблем, за който, ако не се намери разрешение, ще се задълбочава все повече в бъдеще.

- В навечерието на 24 май не мога да не Ви попитам за ролята на духовността и образованието в съвременното ни общество – има ли я, или е само благопожелание за по-голямата част от българите?

- На този празник отдаваме почит към словото и признаваме усилията на хората, посветили живота си на него. Д-р Лонг е един от радетелите Денят на Св. св. Кирил и Методий да се празнува още преди Освобождението на България (11 май по стар стил).

С това помага на учениците в Робърт колеж да изградят национално съзнание, да се видят като единен народ и общност със свой език, култура, традиции. Днес имаме голяма нужда от подобни духовни фигури, които да консолидират нацията ни. Защото,

ако от празника се премахне духовното значение – да припомним на читателите, че Светите братя са били мисионери и книжовници, които осъществят първия превод на славянската Библия – то от него ще остане само една гола традиция без съдържание.

Не можем само да говорим, че вярата ни е запазила като народ по времето на Османската империя. Вярата и духовността трябва да са в основата на обществото и на образованието и в наши дни, за да можем да продължим достойно напред и да имаме какво да завещаем на децата си.

Последвайте канала на

Аделина Делийска
1286 0

Свързани новини

Водещи новини