Готови ли сме за Зелената сделка и ако не сме, защо? Кой е виновен за безобразията с отпадъците, за повсеместното мърсене в цяла България и липсата на контрол? Някой иска ли изобщо да сложи ред в бъркотията с боклуците? Коментар по актуалната тема в ЕС и у нас на бившия министър на МОСВ /в кабинета на Иван Костов/, зам.-министър и депутат Евдокия Манева. В сферата на екологията, на опазването на околната среда, тя е един от най-уважаваните и ценени специалисти години наред.
Няма съмнение, че Зелената сделка е изключително актуална тема, особено имайки предвид нулевата готовност на българските управляващи и българското общество да я обсъждат отговорно и достатъчно информирано и да търсят решение за специфичната ситуация в нашата страна. Изключвам решението за ТЕЦ-овете взето наскоро от парламента- популистко и абсолютно неадекватно. Преди обаче да се потопим в нея, което е неизбежно, съществува друг проблем, не по-малко важен. И докато за намирането на решение на първия проблем има известно време, то за управлението на отпадъците очевидно трябва да се реагира незабавно, компетентно и без прикриване на истинските виновници.
Страната е превърната в бунището на Европа. Внасят се не само отпадъци за изгаряне, но и за незаконно депониране и рециклиране. Изградените депа с европейски средства се запълват стремително много преди нормативния срок. Страната е осеяна с нерегламентирани сметища - край пътищата, край всяко населено място, в руслата на реките, на промишлени площадки. Всеки ден обществеността научава за нови и нови нарушения. Болничните отпадъци не се третират, съгласно международните практики, с всичките рискови последици от това. Контролните органи бездействат. Специализираната структура в МОСВ сладко спи. И на този фон бодро се докладва, че всичко ще се реши с поредното изменение на ЗООС. Ще се въведе задължителен ОВОС за всички инвестиционни намерения за изгаряне на отпадъци, независимо от техния капацитет. И всичко ще бъде решено с магическа пръчка. Знайни и незнайни експерти и всички политици дружно подкрепиха тази идея. С риск за бъда единствена, категорично ще заявя, че това е популистки ход и ОВОС нищо от съществуващите проблеми не решава. Това е прах в очите на хората. Защо?
Защото, в момента:
- изгарянето на отпадъците в инсталации с капацитет под 100т/ден е в списъка за задължителна преценка за необходимостта от ОВОС.Тази преценка се извършва от РИОСВ на основата на предоставена от инвеститора подробна информация за технологията на изгаряне,използваната техника,очистните съоръжени и конкретни данни за всички параметри на участващите в процеса продукти и отделящи се вещества. Предоставят се данни и за всички рискове за околната среда и населението. Тази информация задължително се предоставя и на съответните общински власти, които трябва да осигурят достъп до нея на населението и да обобщят и изпратят в РИОСВ всички възражения.
Ако в РИОСВ работят кадърни специалисти и ако те имат свободата да упражняват независим контрол, тази процедура би гарантирала изключване на рискове за населението и спазване на законите.
Какво се предлага сега?
Инвеститорът задължително ще трябва да възложи на външни експерти да подготвят доклад по ОВОС, което струва доста пари. Експертите ще ползват същата информация, която се съдържа в документите по предишната процедура.Само че е много по-скъпо и много по-дълго-значително над 6 месеца. Следователно, вместо утвърдените формуляри с необходимата информация ще се представя доста по-обемен доклад, но и в двата документа ще се използва една и съща информация и изходни документи. При ОВОС като предимство се подчертава изискването за обществено обсъждане, което няма никакви пречки да се провежда и в първия случай, стига кметът да си е на мястото.Това може да се регламентира с малка поправка в съществуващата наредба, вместо изменение на закона.
Резултатът от предложението за законови промени, е допълнително въвеждане на ненужна скъпа административна процедура, без никакви гаранции, че нарушения няма да има.
Както в първият ,така и във вторият случай, това са процедури по документи. Ако липсва контрол, няма никакви пречки да не изградите, предвидените по документи очистни съоръжения, да не спазвате разрешените технологии, изобщо да правите всичко , което се прави в момента.
Удивително е, че бизнесът безропотно приема всички тези законодателни експерименти. Ще се стигне до многобройни абсурдни ситуации, които напълно ще блокират принципите на кръговата икономика. Само един елементарен пример. Ако имате малко предприятие, в което се формира отпадък, който не подлежи на рециклиране, но бихте могли да го изгаряте в малка инталация и да получавате енергия и пара, затваряйки цикъла и снижавайки производствените разходи, сега цяла година, с много разходи ще минавате през чиновнически иглени уши, не защото ще има причина затова, а защото правата за административен произвол просто ще бъдат много по-големи. Ако сте изряден предриемач, ще ви скъсат нервите. Ако сте от Богопамазаните, за които правилата не се отнасят, ситуацията ще бъде същата както в момента.
Какво означава въвеждането на така наречения дълбок ОВОС?
Означава откровено признание че :
- в РИОСВ няма експерти, които могат да преценяват на база на документация, гарантира ли се спазването на екологичното законодателство
-никой в бъдеще не предвижда да подобряване на контрола, защото има рискове да се засегнат нечии интереси
-никой няма намерение да потърси отговорност на виновните лица за състоянието в момента. Нещо повече - вниманието се отклонява към безмислени законодателни инициативи.
Нямам обяснение защо никой не задава въпроси и не търси отговорност от виновниците за пълното блокиране на екологичния контрол през последните повече от 5 години.
Питам се:
- какво е правил и прави отговарящият зам.-министър по проблемите на отпадъците?
- къде е бил и къде е директорът на дирекцията по отпадъците, каква е неговата квалификация, как е попаднал в министерството, кой го покровителства и кой бизнес прави каквото си иска пред широко затворените му очи?
- защо инспекциите напълно са абдикирали от преките си задължения?
- защо са допуснати всички масови нарушения из цялата страна, с които започнах в началото?
- къде отидоха парите и какви са резултатите от многобройните проекти, финансирани с европейски и национални средства –за многобройните сортиращи и компостиращи инсталации, за иновативни технологии за преработване на стари сметища в Бургас и др.населени места, за рекултивиране на стари сметища. Защо скоропостижно се запълниха клетките на новите депа и т.н. и т.н..
Ако не намерим отговор на тези въпроси, ако калинките и протежираните не понесат своята отговорност, ако не се сложи ред в системата на управление на отпадъците и не се възстанови ролята на контрола, Зелената сделка не може да има смисъл и успех. Тя просто не е лъжица за нашите уста.