Мистериозен ремонт на моста на Колю Фичето в Дряново разбуни духовете в града. Не е ясно кой, кога и с чие позволение е излял 20 кубика бетон на съоръжението, съобщава БТВ.
Съоръжението е паметник на културата от местно значение. Eдин от символите на Дряново, мостът над река Дряновска е построен през 1861 г.
Снимките от последния му ремонт се появяват преди около месец в социалната мрежа, а след това изчезват. Хората смятат, че мостът е обезобразен.
„Кой как е направил моста към момента нямаме яснота. Никой не е уведомен, няма никакви разрешителни. Нито паметници на културата, нито Община Дряново е уведомена“, заяви кметът на Община Дряново Трифон Панчев пред БТВ.
Хора от квартала в съседство обаче разказват, че строителна бригада е имало в началото на ноември, а ремонтът е приключил декември. Сигналът за мнимия ремонт, несъгласуван с културното министерство, вече е внесен в прокуратурата, а това разгневи местните жители. Последният ремонт е правен през 1962 г., разказват местните жители.
История
Мостът над река Дряновска, построен през 1861 г. от забележителния дряновски майстор Колю Фичето /1800-1881/. Той е и единственият сътворен от Първомайстора, който е оцелял в оригиналния си вид до наши дни.
На 6 април 1860 г. дряновци пишат писмо до Георги Попсимеонов в Търново, който е бил областен представител на българите. Те му съобщават, че придошлата река отново е отнесла стария, паянтов мост. Заради това още през есента на същата година майстор Никола Фичев (Колю Фичето) отново е изпратен в родния си край и се заема с трети строеж в рамките на едно десетилетие (след разширяването на храм „Св. Никола” през 1851 г. и построяването на Икономовата къща през 1859 г.). Той проектира моста в два варианта – дървен и каменен. Избран е вторият, за да се реши трайно проблемът и да се улесни пътуването в посока Трявна. Строителните работи започват на следващата година – 1861.
При завършването му мостът е с дължина 38.5 метра, а широчината на платното и тротоарчетата е 5 метра. Има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. Най–висок е вторият свод, над който мостовото платно е леко изгърбено. Мостовите колони са с водорези и дъговидни отвори над тях за пропускане на водата при прииждане на реката. Настилката на моста е едър калдъръм, а на тротоарите – плочи, които излизат пред блоковете на сводовете и парапета, за да образуват корниз и подчертаят извивката на платното.
Любопитен момент е, че през 1877 г., по време на Руско-турската война, по моста минава руската артилерия начело с ген. Гурко – градежът на майстор Никола Фичев издържа огромната тежест без проблем.
Така Дряново се сдоби с още една забележителност – „Стената на Колю Фичето“.
Мостът е построен по време на Османската империя. Тя се разпаднала, през управлението на България минали трима царе и куп министри, две балкански и две световни войни, дошла и си отишла Партията, минали и XIX и XX век, сега сме в XXI и мостът още си е там.