Пием вода като бликнала от канализацията, а след ремонти чакаме да мине първо черната, после кафявата, зелената и... да дойде златната. И тя идва, ама само като „златно” изражение в цената за кубиците, които плащаме. Хората са гневни от тази несправедливост, с която за пореден път ни сурвака КЕВР - от Нова година цената на водата в над 20 района поскъпна. Без никаква гаранция за подобряване на качеството на услугата и решаването на проблема с безводието в много райони.
Най-показателно в това отношение е безобразието, сътворено спрямо над 100 000 души в Перник. Някогашният миньорски град остана на сухо, въпреки заплатите, които драгите данъкоплатци осигуряват на разни хрантутници там като например шеф на „В и К”, областен управител и кмет. Как цял язовир бе източен, изтекъл или пресушен под носовете на тези изброени пряко отговорни чиновници, не знам. Наясно съм обаче, че хората искат те да бъдат съдени за немарливото изпълнение на своите регламентирани задължения. Към тях е насочен справедливият гняв на перничани, а и не само на тях. Хората се надяват да видят опандизен някой „големец”, за да им върнат изгубеното през годините назад чувство за справедливост в обществото ни. За тях не са важни политическите пиар акции, в каквато се опитват да превърнат проблема от БСП. В този смисъл кметът на Перник Станислав Владимиров заслужава добри думи, че отказа да се среща с Корнелия Нинова, за да не прави политически пиар от кризата.
Впрочем, проблеми с живителната течност има не само в Перник. От режими на водата страдат близо 350 000 наши съграждани в 12 градове и 160 села. Освен град Перник, на воден режим са Шумен, Ловеч, Тетевен, Плевен, Добрич, Котел, Омуртаг и още много други.
Доброто ни географско положение не обуславя водни и други климатични кризи, коментират експерти в климатологията. Бог може да ни е целунал с този късмет, ама ние сами си докарваме всякакви проблеми. Като например загубите на вода по тръбопроводите, които, според доклад на НСИ по темата възлизат на 500 милиона кубика или 56% от водата годишно отива зян. За сравнение във всички останали наши побратими от ЕС губят само около 20% от водата си. Сами сравнете – 56% у нас, срещу 20 на сто в белите европейски държави.
От ВиК дружествата непрестанно се жалват, че им трябват големи инвестиции за съоръженията, които са стари и износени и практически са основният проблем за загубите на водата. Да, де, ама вече 30 години те с този лайтмотив крънкат пари и вдигат цената на водата поетапно. Еж да правят инвестиции и ремонти, но очевидно не са ги правили. „Ако България подобрява водоснабдяването и канализацията си с досегашните темпове, ще са необходими 35 години, за да имат българите качествена услуга”, смята Световната банка, която написа водна стратегия за страната.
Дружествата правят 5 годишни планове, в които се предвижда актуализация на цената на водата. Тези планове се изслушват и одобряват от КЕВР и последните такива са били ратифицирани през 2017 година. Т.е. решението за сегашното поскъпване е взето преди три години, сега само се прилага на практика.
Големият въпрос обаче е защо плащаме все по-скъпо за вода уж за да се правят подобрения на мрежата, а в това отношение не сме мръднали и стъпка напред отпреди 30 години. И все така водата си тече по улици и дерета, а хората в някои селища вече ходят жадни и мръсни?!
Ние, българите, не харчим повече вода от останалите европейци. Статистиките доказват, че най-много точат софиянци – по 126 литра на човек дневно. Но във Франция тази консумация надхвърля 170 литра на човек за ден, а в Швейцария е 160 литра и т.н..
Всички обобщени статистики и сравнения дотук показват, че у нас водната инфраструктура не се управлява добре. Затова има резон в предложението на премиера Бойко Борисов да се направят стъпки към окрупняване в ръководеното на този сектор. Всички ВиК дружества да се обединят в едно държавно. Това предложи министър-председателят Бойко Борисов по време на последното заседание на Министерския съвет (МС) за миналата година. Според Борисов по този начин по-лесно ще се контролира инфраструктурата, ремонтите и рехабилитацията на водопроводната мрежа също ще се правят по-лесно.
И защо не, щом в далеч по-напреднали държави от нашата този ресурс се ръководи успешно от държавни и общински структури. Така е във Великобритания, Холандия, Израел, Дания, Финландия, Гърция, Австралия, Канада и т.н. и т.н. Има десетки полезни примери, които можем да следваме, вместо да се пънем да откриваме „топлата вода” тепърва, губейки и студената....