Токът в България може да поскъпна с 50 на сто до 2030 г., прогнозира по време на форум за устойчивата икономика експертът по темата Димитър Стоянов. По думите му за страната ни изпълнението на европейските цели и постигане на обсъжданото в момента 50 процента намаление на въглеродните емисии ще се отрази върху цените за енергията, най-вече електроенергията, с увеличение от 50 процента. Ако това се случи през 2030 г. се очаква да имаме 40 евро на тон за въглеродни емисии, каза експертът.
Той работи в областта на устойчивата икономика през последните десет години, член е на управителния съвет на Клъстер за електрическа мобилност в България и член на Световния енергиен съвет в България.
Димитър Стоянов участва в международна конференция "Устойчиво развитие и бизнес в България и Европа", организирана от Балканския институт за устойчиво развитие с домакин Българската търговско-промишлена палата.
Той посочи, че връзката между т.нар. европейска "Зелена сделка" и устойчивото развитие - постигане на икономически и социален напредък по начин, който не вреди на околната среда, през ролята на бизнеса е обвързано с енергийна трансформация/устойчиво използване на енергийните ресурси/, иновациите, ресурсната ефективност и човешкия потенциал. По думите на експерта това са основните стълбове, върху които трябва да се бъдещото развитие на Европа и в частност на България, но те са и огромно предизвикателство. Само за това да интегрираме енергийните пазари и електропреносните мрежи през следващите 10 години, изпълнявайки европейските цели за устойчиво развитие и климатичен преход, са ни необходими около един трилион евро. Парите са нужни, за да направим мрежите си "умни", да има пълна интеграция на ВЕИ, пълна интеграция и управление на европейския енергиен пазар, включително и електроенергийния. Говорейки за енергийна трансформация, преките финанси, които следващата програма на ЕС за научни изследвания и инвестиции в иновации (2021Ч2027 г.) "Хоризонт Европа" ще отдели в следващите седем - осем години, говорейки за цифровизация, индустрия, климат и енергетика, са 30 млрд. евро, изтъкна експертът. Той даде за сравнения Китай, като до 2020 г. се предвижда страната да инвестира само във водородна инфраструктура около 44 млрд. долара. По отношение на иновациите в глобален мащаб стои същият проблем - Европа инвестира два пъти по-малко от Южна Корея, която е лидер според Глобалния иновационен индекс. За човешкия потенциал предизвикателствата са още по-големи, изтъкна експертът. В ютилити сектора в Европа и в енергийно и ресурсоемката индустрия заетите са на средна възраст 40 плюс, а за България - 45 плюс. В този контекст, макар амбициите на ЕК са за създаване на нови квалифицирани работни места, изниква въпросът дали ще има хора, които да ги заемат, коментира експертът.
Позитивното обаче за България според експерта е, че до момента не сме използвали пълния потенциал едни сектори и да го прехвърлим към други. Например ИКТ секторът и възможностите, които той може да даде на енергоемката и ресурсоемката индустрии в България, включително и на енергетиката ни, по отношение на дигитализация на мрежи, киберсигурност и други.
Експертът изтъкна, че само обединени - индустрия, научни среди, изследователи, НПО и управляващи, можем да преодолеем тези предизвикателства и страна ни да намери своето достойно място. България има уникален шанс, и през своя бизнес, да е мост на Балканите да имат устойчиви индустрии и да са част от пазара на Европа и света, коментира експертът.