Сутрин е. Рано. Цял парк има до мен, но разходката ми с кучето започва с кашлица. Аз, не кучето.
Вдишвам дълбоко от студения въздух, за да се разсъня и ободря, но на мига го оценявам като грешка. Кашлям. Започвам да дишам повърхностно, за да не поемам от въздуха, който буквално се вижда. И не, не ми се налага да се качвам на Копитото, че да гледам отвисоко, за да видя въздуха… виждам си го добре и от ниското, докато си го дишам. Благодаря.
София отново потъна в лепкава мъгла от мръсотия.
Когато си говорехме как ще стигнем Западния свят, хората имахме предвид: как ще ги стигнем в социалната сфера, заплати, пенсии, културни събития ДНЕС – в 21 век; а не да стигаме Дикенсовия Лондон от 19 век, пропит с облаци от въглищна отрова. Ние ли грешно обяснявахме, вие ли грешно слушахте?
Вижте това:
„През изминалото денонощие бяха регистрирани среднодневни превишения до 3 пъти над нормата от 50 мкг/куб. м на 4 от 5-те градски станции“.
„Въздухът в София е опасно мръсен“...
Опасно.
Знаете ли какво означава това? Че предизвиква опасност. Разболява здравите, а вече болните страдат още повече. Тук всякакви глупости от типа: ама как хората ще ходят на работа, като им спрете колите…?, са безумни, защото, да се интересуваш как ще стигнеш по-удобно на работа, когато излезеш от болницата след четвъртия инфаркт, е тъпо! Да се грижиш как ще се предвижваш по-лесничко, защото краката не те държат, заради исхемичната ти болест, артериите ти са запушени като тунел на Витиня, а ти да си мрънкаш, че си беден и, поради тази причина, имаш пълното право да ни тровиш всичките с газовете от кочината си…
Да, говоря за вдигане на данъците или директно спиране на замърсяващите автомобили. Здравето ти трябва да е преди удобството ти да се возиш на кола. Ако не можеш да го проумееш, ролята на законотворецът е да те принуди да го проумееш – точно така, както му е роля да те накара да проумееш, че може и да ти е хоби да си краднеш някакви неща оттук оттам, но така не може!
Ами електората с кюнците…? Хората са бедни, хората нямат възможност… Дайте да им го дишаме тогава.
Това са пълни глупости. С добре подбрани мерки и социална политика, повишаване на заетостта и намаляване на неграмотността, хората ще станат достатъчно способни да се грижат за отоплението си така, че то да не трови. Само че…
… и тук е скрит ключът…
… само че не само, че липсва мотивация за справяне с проблема, но и има умишлено поддържане на статуквото. Първо: Топлофикация ужасно много прилича на престъпна схема за кражби и източвания. Точка по въпроса. Всички го знаят, хората, от които зависи това да се промени, също бъркат в кацата и нямат интерес да спират. Топлофикация е изхранила толкова партии, колкото не можете да си представите. Докато цените на парното са непосилни, едни хора ще се греят на дърва, ще горят гуми, каквото там им попадне, а ние… ние ще им го дишаме. Интересно е, че онези, бъркащите в кацата на Топлофикация, дишат същия въздух, но не им пука. Те буквално нехаят за собственото си здраве. Доколко сте оптимисти да се загрижат за вашето?
Второ: нужни са непопулярни мерки, като забрани и санкции. В краткосрочен план ще има недоволни, но, ако се движат УСПОРЕДНО с промените в монопола на Топлофикация, УСПОРЕДНО с другите социални реформи, които да повишат жизнения стандарт на хората, ударът ще се смекчи. Но тук липсва желание за реформи, защото може да секне „хранилката“ на някои „богоизбрани“, липсва и желание за промяна, защото непопулярните мерки може да разклатят статуквото, пораждайки временен гняв у тълпата. Реално как стоят нещата? Вземеш ли му колата или ѝ вдигнеш данъка, човекът на секундата ще възроптае. Свалиш ли цената на Топлофикация, един куп паразити от системата, разчитащи на тая „хранилка“, ще настръхнат срещу теб, а те имат приятели, които знаят как да те притиснат, дори с изнудване, ако се налага. Забраниш ли горенето на боклуци, също създаваш напрежение. Сега…
… сега въздухът е мръсен, но никой не го усеща „на мига“, тоест – болестите, които се появяват заради въздуха, са на по-късен етап, никой не може да докаже във всеки един случай връзката между едното и другото, размити са нещата… Оставяш ги така и всички са доволни. Апатията отново взема връх, българинът псува, псува, па му мине след третата ракия, ще си покашля малко, ще занесе жито на четирийсет – на баща си, гътнал се от рак на белите дробове, ще занесе чиста пижама на майка си в болницата, където лежи след втория инфаркт, ще прати детето за още една бутилка и всичко си продължава. Защо да го спираш, като всички са доволни?
И пак да повторя: на първо място сме по темпове на стопяване на населението, според доклад на ООН; на първите места сме по смъртност и заболеваемост, най-бедни сме в ЕС; но успоредно с това сме и една от държавите, в които има най-малко и най-безобидни протести, в която свободата на медиите е смачкана и отникъде не се чува глас срещу случващото се. Само казвам… Дали пък няма връзка между тия неща, а?
И пак, и пак, и пак – не спирам да питам: какво стана с патриотизма, какво стана с „децата са нашето бъдеще“ (какво бъдеще има в помията, която им завещавате, че не се сещам?), какво стана с „обичам България“? Тая работа с патриотизма не се свежда… повтарям НЕ СЕ СВЕЖДА само до това да вееш знаме и да спориш с македонци във Facebook кой е по-велик, да си татуираш Левски на прасеца и да се напиеш на Трети март и да заспиш върху старо томче на „Под игото“. Патриотизмът е любов към родината и съгражданите ти. Патриотизмът… дръж се здраво, че може да се стреснеш… понякога изисква и жертви. Поразсъждавай малко над това.