В последно време тревожно зачестиха случаите на убийства, агресия и насилие в БДЖ. След убийството на 50-годишния Ангел Цветанов, баща на наш колега, във влака край Вакарел м.г., преди дни жестоко бе наръгана с нож 20-годишна жена в трена от Пловдив за Варна край Стара Загора. Има още много подобни случаи в годините назад. Защо обаче тези варварщини се случват в обществен транспорт, къде е охраната на БДЖ и как може да се реши този животоопасен проблем? Потърсих отговори от Петър Бунев, председател на синдиката на железничарите към КНСБ.
След закриването на специализираната транспортна полиция, която обслужваше влаковете и гарите, случаите на насилие в този транспорт рязко се увеличиха. Преди това звено на жандармерията се грижеше за реда в транспорта и дори, ако щете, имаше превантивна сила.
Закриването й оказа негативно влияние както върху пътниците, така и върху персонала във влаковете. Освен, че разни агресори бият и убиват пасажери, има и немалко случаи на нападения върху кондуктори, началник-влаковете и машинистите. Всичко това е доста обезпокояващо, липсата на респект и конрол, бият тревожно камбаната.
Агресията в обществото ни в цялост расте лавинообразно, нападенията във влаковете не са изолиран случай. Липсата на респект у повечето българи към реда и правилата, е пословична. Едно е във влаковете да има униформени служители на сигурността, а съвсем друго е да се назначават външни фирми за тази работа, защото тях пък българите хептен не ги почитат и не се съобразяват.
Много отдавна, ние от синдиката, сме поставили тези тревожни проблеми пред ръководствата на БДЖ. Разговорите ни приключваха винаги с обещания да се вземат мерки, да се назначат полицаи, но досега не мога да кажа, че има някакъв напредък в това отношение.
Разбирам, че има кадрови проблем, недостиг на служители по сигурността, но пък трябва да е ясно, че поне за нощните влакове трябва да се вземат незабавни мерки, защото става въпрос за живота на пътниците. В отчет на съвета на директорите е споменато, че около 70-80 са потенциално опасните композиции. На следващата ни среща с ръководството отново ще поставим този проблем. Пределно ясно е, че несигурността в този превоз влияе пряко и негативно върху пътническия поток – все повече хора се отказват да ползват железницата точно заради това.
Навсякъде по света влаковият транспорт е предпочитан като най-сигурен и удобен, но у нас от години не е така. Защото за мое огромно съжаление у нас няма никаква държавна политика за дългосрочно развитие на БДЖ. Такива се правят за други видове транспорт, а при нас не се знае до месец – два какво ще стане. Напускат машинисти и отиват на работа в метрото. Няма какво да се направи при това положение – БДЖ е оставена на самотек – ей така, колкото да не умре, сама да се справя с проблемите си. Железниците са приоритет на държавните управления във всички европейски страни, но при нас вече трето десетилетие липсва национална стратегия затова.
Резултатите са ясни – контингентът, който ползва железницата, е сведен до минимум и всеки, който може да пътува с друг превоз, го прави. Разбирам хората, защото услугата, която се предлага от БДЖ е под всякаква критика.
Нужно е ръководството да си направи обстоен анализ за всичко в БДЖ, да се срещне с управлението на МВР и съвместно да решат какво може спешно да се направи за сигурността на пътниците. Ако не е възможно за всеки влак да се осигури полиция, то има други конкретни мерки, които могат да се вземат веднага. Примерно да се вкарат още аварийни телефони за спешни случаи, а не да се звъни само през 112. Важно е да се направят по-добри контакти и по-ефективно партньорство с вътрешното министерство.