Коментар на д-р Борислав Цеков, юрист, преподавател по Конституционно право в социалната мрежа:
В корпоративната малотиражка на едно подсъдимо лице, което на "живот и смърт" иска да повлияе в свой частен интерес на избора на главен прокурор, се е появила дописка, която претендира да разисква вариантите, пред които е изправен президентът по повод избора на главен прокурор.
Оставям настрана доколко етично е едно издание на подсъдимо лице да упражнява натиск върху независимата съдебна власт. Очевидно в България всичко е възможно. По-важното е, че в дописката самонадеяно се дават "насоки" на президента - понеже нямало изричен срок, в който държавният глава да издаде указ за назначаване на главен прокурор, то видите ли, най-добре било да не издава указ и така да блокира избора. А след това да внесе проект за промяна в конституцията.
Подобна идея е откровено правно невежество и институционален волунтаризъм. Трябва да е категорично ясно, че президентът няма никакво право да протака излишно акта по чл. 129, ал. 2 от Конституцията - т.е. да издаде указ за назначение или да върне предложението на ВСС.
В правото (и в публичното, и в частното) има един фундаментален принцип, датиращ още от римски времена: когато едно правно действие се дължи без срок, то се дължи веднага. Неслучайно, например, бившият президент Плевнелиев издаде указ за назначение на главен прокурор в рамките на 24 часа. Внушенията, че президентът Радев можел да остави без последствия предложението на ВСС за главен прокурор, означава държавата да навлезе в остра конституционна криза. Подобно поведение на държавния глава би било нарушение на Конституцията и годно основание за откриване на процедура по импийчмънт. Вярвам, че президентът, както вигаги досега, ще спази Конституцията.