За пореден път доверието на повечето българи в правораздавателната система гръмовно се срина и изпълзя от съдебните зали. По признание на бившата министърка на правосъдното министерство Екатерина Захариева, близо 95 на сто от българите не вярват на правосъдието в България. ЕК също ни хока всяка година в своите доклади за неефективността на тази система и зорко ни наблюдава. А мъдрият ни народ отдавна е казал, че „правото е като врата в полето, през която минават само глупавите, хитрите я заобикалят”.
Вина за поредния срив сега е несправедливото решение на тричленен състав на Софийския апелативен съд /САС/ с председател Калин Калпакчиев, който освободи предсрочно от затвора убиеца на българския студент Андрей Монов Джок Полфрийман. И последвалото непоискано от никого изявление на председателя на ВКС Лозан Панов.
Да припомним, че убиецът Джок напуска килията близо 7 години предсрочно – това учуди дори адвокати като Марковски, който е защитавал не един и двама убийци. Помилването се случи с твърде неясни и мъгляви мотиви относно „поправянето” на човек, който е убил с нож друг човек. Т.е. данни от страна на затворническата администрация затова, че Полфрийман в затвора е попаднал на хора и се е вчовечил, няма. Данни, че чувства вина за стореното, също няма, твърди уважаваният наш психиатър д-р Николай Михайлов. Само от НПО-то БХК дават кредит на доверие на Джок, както и някакъв пастор, с когото убиеца си говорел в затвора.
Всеки, който е чел съдебното дело, е в почуда от мотивите на съдията, който е и председател на НПО-то Съюз на съдиите/ССБ/ Калин Калпакчиев. В съдебното дело ясно пише и е признато от три съдебни инстанции, че Джок Полфрийман е убил Андрей, ранил негов приятели и е размахвал ножа си пред други хора, които по чиста случайност не е наръгал. На него самият нищо му няма, освен дребни охлузвания, пише в делото. Няма данни да е бил пресладвал някакви „расисти”, за да защити някакви „роми” и тем подобни щуротии, които защитниците на убиеца си измислят в движение.
Има факти, затворени между кориците на делото, прочетени от три магистратски състава, постановили категорично присъда за убийство. Толкоз. Всякакви други конспиративни теории са плод на болни мнителни мозъци. И нечитави използвачи на НПО-та за хранилки, зареждани от чужди пари и интереси.
Обществената реакция срещу действията на съдебния състав по този случай ясно показа, че хората останаха като попарени от липсата на справедливост, която те се надяват да получават от съда. Защото нормалните човеци се надяват престъпниците да са в затвора с дълги присъди, а не съдии да ги бранят на живот и смърт и да показват милост към нарушителите, а не към жертвите. Накрая пък за капак да раздават непоискани рецепти за морал.
В този контекст как да си обясним поведението на друг един съдия, някак близък до коментирания – председателят на ВКС Лозан Панов, който публично направи свое становище по повод на този огромен скандал без никой да му го е искал? В председателстваният от него съд обаче, от съдии, които са му подопечни, се преразглежда по молба на Цацаров предсрочното освобождаване на убиеца Джок. Та мнозина се чудят - изявлението на Панов опит за намеса ли е и „честта на тогата” позволява ли подобни демонстрации? Въпросът е реторичен, разбира се.
Пример за спазване на закона са опечалените родители на безвреме съсеченият от ножа на Полфрийман Андрей Монов. Приятелите на българския студент по право искат възобновяване на процеса, стана ясно вчера. Ето какво каза днес пред мен бащата Христо Монов, който е известен психолог, бивш народен представител:
„Ние със съпругата ми сме решили да не коментираме преди да излезе съдебното решение, защото уважаваме законите. Не зная за ново искане за преразглеждане на процеса по повод на убийството на сина ми. От вас чувам, че негови приятели са повдигнали такова предложение в публичното пространство. Знаем само, че Главният прокурор Сотир Цацаров внесе искане Върховният касационен съд да възобнови производството по условно предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман. Главният прокурор иска и да се спре изпълнението на постановеното условно предсрочно освобождаване на осъдения за убийство австралийски гражданин и да се отмени съдебният акт на Софийски апелативен съд. Това той направи по наша молба – моя и на съпругата ми”.
По повод на думите му се замислих – не е ли парадоксално уроци по спазване на законите да ни дават редови граждани, в случая жертви на престъпление, докато други, които са представители на Темида, шикалкавят или просто умело заобикалят?
Е, какво чудно има тогава, че над 90 на сто от българите не вярвали на правосъдната система, в частност 61% на съда, а пък 75 процента от обществото смята, че политици и външни НПО-та оказват натиск в работата на съдебната власт. Нашенската Темида явно нито вижда, нито чува...