Учителят Тео - Теодосий Теодосиев, е известен български преподавател по физика и математика, носител на много отличия и награди. За близо 5 десетилетия той е създал в школата си шампиони, първенци в световни олимпиади с общо над 100 медала. Неговите учениците продължават образованието си в най-престижните университети по целия свят и навсякъде прославят България. Наскоро бе създаден и документален филм за заслугите на обичания преподавател - "Формулата на Тео".
- Г-н Теодосиев, ваши възпитаници покоряват висотите на науката, прославят България навред по света, същевременно обаче вие сте преподавал и имате наблюдения и върху други деца. Според вас как се стигна до истерията родители от ромски махали в няколко градове да извеждат децата си от училище, „за да не им ги вземели”?
- Ще допълня – има родители в България, които не си пускат момичетата на училище, за да не бъдат отведени за булки, да не ги откраднели без пари. Няма защо да си затваряме очите, че в 21 век в България има продажби, има този нелеп и трагичен пазар на деца. Това са практики, несъвместими с цивилизацията, неприемливи за нормалния човешки разум и поведение. Когато с моите ученици бяхме на олимпиада в Австралия разбрахме, че там имат два модела за аборигените. Единият е да се интегрират в самите градове, приемайки техните норми и правила за обществен живот. Другият е да си останат в резерватите и в тях да битуват, според собствените си традиции, които повеляват и многоженства, но мъжът се жени след 45 години, когато вече е достатъчно заможен и може да си купува жени.
Съотнесено към нашите реалности, има възможност ромското население да живее интегрирано сред всички останали свои сънародници, но стриктно и без изключения да спазва законите. Другият е да си направят свои резервати и да живеят по традициите на своите племена.
- Защо е тази съпротива на сляпо от някои среди срещу Стратегията за децата, чиято цел е да опази онези, които са поставени в риск – пребивани, изнасилвани, изоставени?
- Тези, които натягат излишно напрежение в обществото трябва да бъдат наказвани по съответния ред. Смятам, че вина и отговорност за антисоциалното поведение към децата трябва да носят родителите. Тормозените деца трябва да бъдат спасени от семействата, които издевателстват върху тях като бъдат изведени оттам. Ако едно дете се обучава в антисоциални практики, то трябва да има закон, по който това дете да може да се отнеме от родителите. Така мисля аз, защото съм виждал и познавам такива практики в други, напреднали и справедливи общества. Българските деца трябва да бъдат пращани на училище, а не да ги учат как да крадат.
Знаете ли, че нерядко съм виждал в нашите училища интеграция с обратен знак.
- Какво означава това, обяснете моля?
- Означава, че лошите социални практики лесно и бързо се усвояват и от деца, които не са приучавани в семействата си към тях. Наскоро моя възпитаничка, която учи в престижен европейски университет, ми разказваше как българи в чужбина се организирали и крадяли в универсалните магазини по места. Но за разлика от при нас, там законите са строги и се прилагат с еднаква мяра. Ние тук много се радваме и възхищаваме на постиженията на тези народи и нации, но не искаме да спазваме законите и правилата като тях.
- Как си обяснявате наистина този феномен – защо нашите там спазват правилата, а тук я карат, както си знаят и не им пука от никой и нищо?
- Защото нашето общество е жестоко към бедния човек. Една бедна пенсионерка, която цял живот е работила съвестно и е пестила като по този начин индиректно през цялото това време е издържала представители на някои маргинални общества, накрая бива пребивана, насилвана и ограбвана пак от тези маргинали. Достатъчно е само да й оберат продукцията от градината и я обричат на гладуване и страх. Вижте как нашето общество е жестоко към трудовия човек. Но проявяваме фалшив хуманизъм към онези, които паразитират върху почтените граждани. Затова смятам, че е крайно време държавата да вземе строги мерки срещу паразитирането.
- Коя е конкретната институция, която трябва да вземе мерки за опазването на децата?
- За децата това е семейството. Аз имах една ученичка от софийско училище, от семейство, което не е бедно, но тя не можеше да чете, да пише, името си не можеше да изпише правилно в 7 клас. Е, какво е това?! Според мен родителите днес бягат от грижите за своите потомци като им хвърлят по един таблет в ръцете и хич не им пука за друго. Риска от злополучията в мрежите е не по-малък за децата, отколкото в семействата, където ги малтретират физически. Япония има една от най-силните икономики в света. Там една майка се уважава по това какво дете е възпитала, а ролята на семейството е първостепенна. В западните цивилизации, за съжаление, в последните години върви тенденция на разрушаване на семействата. Някога у нас е имало задружни фамилии с много деца, които са работили непрекъснто и селскостопански труд на нивите, но проблеми като сегашните не е имало. Лев Николаевич Толстой е казал, че всяко психическо заболяване може да се излекува с тежък физически труд на полето. А днес психичните болести са в апогей, защото не се работи достатъчно физически. Надявам се българският народ да се върне към ценности като семейните, трудолюбието, защото точно те са го опазвали през вековете.