Експертен юридически прочит и коментар в социалната мрежа на д-р Борислав Цеков на огромния скандал по повод освобождаването на убиеца Джок Полфрийман 7 години предсрочно от затвора, постановено от съдийски състав с председател Калин Калпакчиев. Д-р Борислав Цеков е доктор по конституционно право в Института за държавата и правото при БАН. Той е университетски преподавател и политик, председател е на Института за модерна политика.
Съдия Калпакчиев и сие хвърлят всички факти от поведението на убиеца, както и преценките на администрацията на затвора и на прокуратурата, в "кръглата папка". И отдават надмощно значение на една хвърчаща бележка, подпечатана от – моля, седнете да не паднете - от "председателя на Българския хелзинкски комитет". Стряскащо по своя цинизъм обстоятелство - калпакчиевото "правосъдие" обосновава "поправянето" на Полфриймън с твърдения на едно скандално НПО. Има ли по-дискредитирана неправителствена организация? Трудно може да се намери антибългарска кауза, която да не е обслужвана от БХК. Години наред работеха, например, за признаване на измисленото "македонско етническо малцинство" в България. Заливаха с пороища от лъжи международните институции. Адвокатстваха на сепаратистката организация ОМО "Илинден", която искаше да отдели Пиринска Македония от България - същата, която беше обявена за противоконституционна. Хелзинкските „експерти“ пропагандираха и "помашка нация". Водиха истерична война с православието. Към този позорен списък от „хелзинкски“ каузи, трябва да се прибавят джендър-идеологията, скандалната Истанбулска конвенция и "норвежката стратегия за детето", които бяха отхвърлени от широката общественост, от научния и духовен елит на нацията. И тази дискредитирана организация, причастността към която от мнозина се приема за позорящо обстоятелство, се оказва толкова авторитетно мнение за един съдебен състав, че да опровергае становищата на затворническата администрация, на прокуратурата и на първоинстанционния съд.
Разбира се, няма нищо случайно. БХК дръзна да включи убиеца Полфриймън сред номинираните за своите ведомствени награди "Човек на годината". Още по-неслучайно е, че БХК връчи същите награди и то цели два пъти на въпросния съдия Калпакчиев - през 2013 и 2016 г. Това какво е? Нищо друго освен ясен симптом за обвързаности, които хвърлят сянка върху независимостта на "вътрешното убеждение" на Калпакчиев. Негово ли е това "убеждение" или е продиктувано от хелзинкските му съратници, които са пряко заинтересовани (може би и финансово?) от освобождаването на убиеца?