Мойсей е библейски пророк, религиозен водач, законодател и основател на юдаизма. Той повежда Великия изход – бягството на евреите от Египет, което го прави най-важният пророк в юдаизма и една от най-влиятелните личности в еврейската история. Исляма и християнството също го считат за пророк, както и други религиозни течения.
На Мойсей се приписва авторството на Петокнижието – първата основна част от Библията. Според библейската книга Изход, той е роден по време, когато евреите пребивават в Египет. Те са подложени на масово изтребление и преследване – новородените бебета от еврейски произход са убивани, за да се намали популацията на чуждия народ. За да получи спасение, невръстният Мойсей е пуснат във водите на река Нил и намерен от сестрата на фараона, която го осиновява.
Впоследствие детето е отгледано от дойка, която всъщност е истинската му майка.
Мойсей става принц на Египет, но нетърпимостта му спрямо жестокостите на египтяните към народа му го карат да направи необмислен акт – убива садистичен надзирател. Убиецът бяга в пустинята, където се жени за дъщерята на мъдър шейх и става пастир. Бог, във вид на неизгаряща къпина, приканва изгнаника да освободи народа си от египетското робство. Мойсей се връща в Египет, където настоява пред фараона да пусне евреите. След няколко бедствия владетелят скланя и чужденците напускат страната. Преминават през разтвореното от Божията сила, измолена от водача им, Червено море.
В пустинята, на планината Синай, Мойсей получава Десетте Божи заповеди, с които е сключен завет между евреите и Бога. Еврейският народ обаче обикаля 40 години из пустинята, докато намери Обетованата земя. Самият Мойсей не доживява този момент.