С нова научна лаборатория ще се сдобие българската база на Антарктида. Проектът за съоръжението е с площ около 250 квадратни метра и е поверен на екипа на архитект Пенка Станчева. Тя в момента живее и работи в Чили.
Лабораторията ще служи на учените за извършването на важни проучвания.
Да проектираш сграда на края на света е амбициозно предизвикателство. На ледения континент бушуват виелици, а температурите падат до нива, сравними с необитаеми светове, като планетата Марс. За да устои на този климатичен ад, бъдещият дом на науката трябва да бъде опростена, но издръжлива структура.
„Материалите трябва да са съобразени с тези условия. Конструкцията ще е метална - такова е заданието на конкурса. Самият метал ще е съобразен с изискванията за температури”, разказва архитект Пенка Станчева в ефира на Нова телевизия.
Сгушено в Южния залив на остров Ливингстън, настоящото българско поселище е основано още през 1988 г. с поставянето на първите 2 сглобяеми постройки. Години по-късно е добавена основната сграда. Последно е изграден и малък параклис.
Уникалното разположение на българския комплекс дава на проектантите ключово предимство, обяснява българският архитект: „Виждала съм проектите на едно английско студио, което проектира повечето полярни станции. И там наистина всичко е в стил „съоръжение, което пристига и каца като космически кораб. Това има логика, защото терените на много бази нямат денивелация. Тоест, за да се повдигнат, трябва да се изградят платформи на пилони. Нашият терен е с денивелация, което го прави по-уютен. Защото сме загърбени, защото имаме поглед напред към водата”.
Красивият пейзаж автоматично води мисълта към широка веранда и огромни прозорци. На края на света обаче това би направило базата уязвима на капризите на времето. „Колкото и да ми се иска да осигуря една панорама към така прекрасния пейзаж, прозорците ще трябва да са подчинени и на условието да не пускаме студа вътре” - категорична е архитект Станчева.
Докато обновяването на най-близката до нас база - тази на Испания - струва 40 милиона евро, новият модул към българската е за по-малко от 1 милион. На този етап предизвикателството е транспортът на материалите.
Ще се разчита на кораби на партньорски страни. „Всеки е правил услуги на българските мисии - къде с транспорт без пари или за малко пари. Така е ставало досега. Ще е хубаво нашата мисия да има собствен транспорт. Но хубавите неща стават бавно”, обяснява Пенка Станчева.
Самата тя все още не се е докосвала до ледената красота на Антарктида. Вече като човек, работещ за българската полярна наука, ще трябва да преплава протока Дрейк и да стъпи на края на света.
По план лабораторията ще е готова до 2-3 години. Още този полярен сезон предстои поставянето на основите. Там, сред ледовете, на 13 000 километра от България.