Петромир Емилов е роден във Враца. До 7-годишна възраст живее в село Брусарци. Когато е в първи клас, е изведен от дома на родителите си от социалните служби.
От детството ми остана споменът как собственият ми баща ме бие, споделя пред Нова телевизия Петромир.
Тежкото детство още го кара да сънува кошмари. Живял е в домове за деца, лишени от родителска грижа във Враца, Роман и София. Завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия и работи като строител до 2016 година, когато го блъска кола на пешеходна пътека. След инцидента той остава инвалид.
13% инвалидност, 8 болта в крака, трудно зарастване на самата кост, трудно подвижен, на количка, казва Петромир.
След като излиза от болницата, е настанен в дом за временно настаняване в "Захарна фабрика". Там ми разбиваха шкафчето, крадяха ми дрехите, както и всичко останало, добавя мъжът.
Решава да напусне дома и три месеца спи на бензиностанция. По думите му навсякъде получава отказ за работа. Имам силата да работя, не съм като другите, всеки трети проси пари, посочи Петромир.
Добри хора му помагат да си стъпи на краката и да си изкара нови документи за самоличност. В момента Петромир е без работа, без собствено жилище, но вярва, че има добри хора, които биха му помогнали.
Вярвам, защото има един Бог, който ме е създал да бъда добър. Ще съм вечно благодарен, дано има добри хора, които ще ми предложат работа, завърши Петромир Емилов.