След дългогодишна битка и последователни кампании от световното синдикално движение МОТ гласува Конвенция за насилието и тормоза в света на труда и препоръка по същата тема. Това се случи по време на юбилейната сесия на организацията в Женева, с която МОТ отпразнува своята 100-годишнина. Един от двигателите на приемането на тази конвенция беше председателят на СТСБ Екатерина Йорданова. Тя участваше в работата на комисията, която трябваше да координира и изработи документа. Президентът на КНСБ Пламен Димитров пък беше вицепрезидент на цялата сесия от името на работниците.
Целта на конвенцията е да сложи точка на срамното явление - насилие на работното място чрез законодателни промени, информационни кампании и мерки, които да защитят хората на труда. Един от основните приноси са точните дефиниции на основните термини „насилие и тормоз“ и „насилие по полов признак“, чиито формулировки досега затрудняваха процеса по решаване на такива дела, съобщиха от пресцентъра на КНСБ.
Разширява се определението за „работник", така че да обхваща всички дейности, които могат да се определят като работа – с или без традиционните договорни отношения – и да включва дори хората по време на отпуск; стажантите; търсещите работа; уволнените и временно отстранените от работа лица. Понятието „работно място“ е заменено с израза „сфера на труда“, която включва и всички трудови дейности, придвижването до и от работното място; отражението на домашното насилие върху работния процес.
МОТ препоръчва всяка държава, която ратифицира бъдещата конвенция, да приеме правото на трудещите се да работят в среда, свободна от насилие и тормоз с особен акцент върху жените.
По данни на организацията в световен мащаб 35 % от жените са жертви на пряко насилие на работното място, а между 40 и 50 % от тях са обект на нежелани сексуални подмятания, физически контакти или други форми на сексуален тормоз. 45 % от жените в ЕС твърдят, че са били жертви в един или друг случай на основано на пола насилие. Между 40 и 45 % съобщават, че са били обект на сексуален тормоз на работното място. Счита се, че в Европа всеки ден седем жени умират вследствие на основано на пола насилие
Правителствата, след консултации с работодатели и синдикати, трябва да приемат единни политики за противодействие на насилието и тормоза в света на труда; комплексни стратегии, ориентирани към предотвратяване на насилието и тормоза; да създадат и прилагат строги механизми за правоприлагане и мониторинг. Националните правителства трябва чрез законодателни мерки да гарантират на жертвите достъп до правна защита и подкрепа; наказания за виновните лица; да разработят ръководства и инструменти; да провеждат обучения и информационно-разяснителни кампании; а при констатирани случаи на тормоз – да осигуряват проверки от служители на инспекциите по труда и другите компетентни органи.
Последиците от насилие на работното място могат да включват:
· Компенсации, правни такси и разноски, според националното законодателство
· Правото да напуснеш работното място с компенсации
· Правото да бъдеш съден от юридически орган с опит в такива дела
Едно от задълженията след ратификация например е да се създадат телефонни линии, които да дават консултации на хора, преживели насилие на работното си място.