Природозащитни и научни организации от десет държави по поречието на р. Дунав, сред които и WWF България, обединиха усилия, за да помогнат за спасяването на едни от най-застрашените риби в света. Запазили се почти непроменени през последните 200 милиона години, днес есетрите са останали със съвсем малко естествени местообитания. В долното течение на реката, преминаващо и по границата между България и Румъния, се срещат голяма част от жизнеспособните размножаващи се есетрови популации в Европейския съюз.
Като част от дейностите по възстановяването на мигриращите риби в Дунавския басейн WWF и партньори извършиха зарибяване с едногодишни изкуствено отгледани руски есетри в околностите на град Исакча в Румъния. Някога руската есетра е била най-често срещаният есетров вид в Дунав. Проучвания обаче сочат, че само за четири години уловът ѝ е спаднал с 99 %. Възстановяването на критично застаршените ѝ популации изисква прилагането на съвременни консервационни методи. Затова преди да бъдат пуснати във водата, рибите бяха маркирани за да бъдат идентифицирани в случай на повторно улавяне. Това ще осигури ценни данни за миграционния им път, както и за процента на оцелелите екземпляри.
„От 2007 г. насам сме извършили поредица от зарибявания. Пуснали сме във водите на река Дунав повече от 500 000 риби от три есетрови вида – руска есетра, моруна и пъструга. Миналата година отчетохме и първите резултати. Натъкнахме се на екземпляри от руска есетра и моруна, пуснати през 2013 г.“, коментира Мариян Параскив от Румънския национален институт за изследване и развитие Делта, който има основна роля за пускането на рибите. „Новите риби са на възраст, която ги прави по-малко уязвими на рискове, а и разстоянието до Черно море не е дълго.“
„Руската есетра е най-силно застрашената от четирите вида есетри, които все още се срещат в долното течение на Дунав. Изключително важно е да възстановим нейната популация. Освен това искаме да отчетем какъв процент от новите риби ще оцелеят в дългосрочен план,“ каза Кристина Мунтану от WWF Румъния.
По същото време зарибяване на река Дунав беше извършено и в района на унгарското градче Бажа. За целта бяха използвани риби от най-малкия есетров вид – чигата. За разлика от другите видове тя не мигрира от Черно море през размножителния период, а а живее изцяло в сладки води. Изминавайки максимално миграционно разстояние по реката от малко над 300 км, в наши дни чигата е най-разпространеният есетров вид в Дунав.
Мигриращите риби са обективен показател за екологичното състояние на реката, особено по отношение на функцията ѝ като екологичен коридор. Но все по-сериозната човешка намеса поставя непреодолими бариери по техния миграционен маршрут. Изграждането на язовири и водноелектрически централи води до фрагментация на техните местообитания. Рибите вече не могат да се придвижват нагоре по течението на реката, за да се размножават и да достигат до местата си за хранене. В дългосрочен план тези прегради, заедно с други антропогенни дейности като прекомерния улов и замърсяването на местообитанията, заплашват да доведат до изчезването на видовете. Днес всичките 27 есетрови вида са записани в Червената книга на Международния съюз за защита на природата. А 16 от тях са критично застрашени.
WWF България има ключова роля в действията за опазване на мигриращите риби. От години експретите на природозащитната организация провеждат тереннни дейности. През септември те преминаха на специализирано обучение по идентифициране и картиране на местообитанията на есетрите в Тулча и вече се отправиха на експедиция край българските брегове на Дунав. WWF се подготвя да вземе активно участие и в разработването на ключовата трансгранична стратегия за възстановяване и опазване на разрушените екологични коридори.
Събитието по зарибяване на р. Дунав беше организирано по проекта „Свободен път за рибите по Дунав“ (MEASURES).