Тази вечер е премиерата на мемоарната книга на бившия премиер на България Иван Костов /1997 г.-2001г./ „Свидетелства за прехода 1989г.-1999г.”. Иван Костов е директор на Център за анализи и управление на риска. За него мнозина казват, че е най-добрият държавник, който сме имали последните 3 десетилетия. И най-спорният политик, предвид това, че в края на мандата му много от съратниците му тогава, се отрекоха и дистанцираха от него.
Днес издателство „Сиела” организира премиера на свидетелствата за прехода на Иван Костов в София във Военния клуб от 18,30 часа, а по-късно, на 17 април и в Пловдив, на 23 април във Варна, на 24 април в Бургас и на 18 април в Стара Загора. В столицата на събитието ще присъстват писателят Захари Карабашлиев, който е директор на „Сиела”, както и проф. Калин Янакиев, много журналисти, политици и граждани.
От „Сиела” съобщават, че достъпа до събитията е свободен за всеки, който проявява интерес към най-драматичното десетилетие на българския преход, изиграло основна роля за развитието на България.
„В центъра на мемоарите си Иван Костов поставя страната и процесите, през които тя преминава до поканата за започване на преговори за членство в Европейския съюз в края на 1999 г. По този начин 47-ият премиер създава важен исторически документ, даващ началото на нов, необходим, макар и закъснял разговор за пътя и цената на модернизирането и европеизирането на България”.
Въпреки уверенията на издателите, че бившият премиер отказва да прави предварителни изявления, коментари и интервюта, той сам е избрал да приеме поканата на бтв за разговор днес. От него става ясно, че Костов е направил опит в книгата си да представи анатомията на митовете за прехода – буржоазната контрареволюция на комунизма, която, очевидно, тече до днес със съмнителни успехи.
Иван Костов е безспорно една от най-ярките и противоречиви личности на нашето съвремие. Никой не може да отрече острият му ум, интелект, визия на държавник. Ако изобщо някой се опита да променя и реформира нещо в загнилите институции и системи, унаследени от миналото през т.нар.преход, то това е той.
Същевременно с безкомпромисният си характер той успя да настрои преобладаващ брой от политиците – свои и чужди, срещу себе си. Това предрече изявите му на политическия небосклон у нас. Предадоха го мнозина, в т.ч. и сервилни журналисти, които преди това възторжено го възнасяха до небесата.
Днес той признава, че писането на спомените му е донесло тъга. Сигурно е така. „Гърбът ми е като на таралеж от многото забити предателски ножове в него”, казва той. Не е единственият политик и държавник в историята ни, който е преживял подобни възходи, предателства и поражения.
Тъжното е обаче, че с всяка изминала година нашенци доказват само едно - че не си взимат поука от преживяното, от историята ни. Повечето българи не дадоха шанс на Иван Костов да завърши започнатите промени. За пореден път стана ясно, че те силно и бързо се влюбват и със същата скорост разлюбват, отричат и отхвърлят. И така до безкрай – типично по балкански страстите в политиката надделят над разума. Иван Костов вече е извън политиката. Влага своят ум и качества в анализите, които днес отрицателите му с охота ползват и цитират. И написа книга за преживяното и осмислено от него време на прехода, за своите и нашите грешки в обществен план, за тъжната България, в която живеем, за загубената битка за бъдещето на нашите деца и т.н..
Да я прочетем! Защото Иван Костов е човек като богата къща, от която има какво да се вземе.