В България няма нито една жива река, алармират от WWF. На практика това означава, че няма река, която да не страда, поотделно или с притоците си, от замърсяване, пресъхване, прегради, които да спират миграцията на видовете в нея, копаене за инертни материали или канализиране.
В същото време страната ни е сравнително бедна на водни ресурси – те представляват едва 0,3% от територията ни. За сравнение – при среден воден ресурс за света 8000 м3 на човек на година, България разполага с едва с 2250 м3. Към момента на 325 реки в страната ни има построени 270 водно-електрически централи, а още 200 са получили разрешение за строеж, посочват от WWF.
Свикнали сме да възприемаме ВЕЦ-овете като „зелена енергия“. На практика обаче те представляват преградни съоръжения, които променят коритата, скоростта и течението на реките, и така блокират възможността за миграция на десетки видове риби и безгръбначни. Рибните проходи, които се строят по изискване на закона, обикновено пропускат много малко риби и не им позволяват да следват обичайния си маршрут.
През последните 20 години 60% от рибните популации в Дунав и притоците му са изчезнали, а в Червената книга на България вече има 50 вида риба – 4 изчезнали и 46 застрашени. Сред тях са и есетрите - древен вид, появил се преди 200 милиона години.
Рибите са част от цели екосистеми, именно затова изчезването на един вид не е безобидно събитие. То би довело до необратими промени в цялата среда.