Така е – по принцип хората се делят на две. Например: такива, от които не ви е срам, и такива, от които ви е срам; такива, които бихте искали да познавате, и такива, от които страните; такива, които будят възхита, и такива, които будят отвращение; добри хора и… ясно ви е.
В различни времена едните или другите преобладават на дадена територия. Какво да се прави – кръговрат. Ето например в края на XIX век за най-богат българин е смятан Евлоги Георгиев. Какво е направил той? Освен да множи богатството си, участва и в безброй благотворителни инициативи, заедно с брат си Христо. И не говорим за някакви сумички, а за огромни суми. В продължение на много години Евлоги Георгиев подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Софийският университет е изграден с дарение от двамата братя и върху тяхна земя, която са подарили на държавата. След смъртта на Евлоги Георгиев, правителството, особено в лицето на изловения по-късно в корупция министър Паяков, започва съдебно дело срещу изпълнението на завещанието на Георгиев, опитвайки се да си присвои 16 млн. лв. Двама професори по гражданско право от Парижкия университет в недоумение заключават: „Как е възможна подобна лудост от едно правителство?“ Виждате, че открай време има два типа хора и едните са такива, от които ви е срам.
Да се прехвърлим малко повече от 100 години напред и да погледнем какво правят най-богатите българи днес. Или по-добре не…
Че ни хваща срам.
Както казахме – хората се делят на две.
Един по-далечен пример: милиардерът Елън Мъск подари на света патентите на електрическата си суперкола Тесла. Тоест няма да води дело срещу онези, които желаят да използват технологията за добро. Освен това и разкри самите патенти, за да не се налага на никой да ги търси и „краде“.
Целта му е да направи възможно производството на Тесла за всеки, който иска да участва в спасяването на планетата, намалявайки CO2 емисиите. Има и други фирми на милиардери, които гонят до дупка всеки, за когото решат, че е наподобил някой техен патент. Няма да им споменаваме имената, защо пък да ги рекламираме? Няма да се чудите за коя ли става дума, особено след като тя скоро ще ви напомни да си купите нов неин телефон, след като спре поддръжката на стария ви.
По принцип хората се делят на две, какво да се прави?
Хубаво е да не забравяме, че намалявайки колите с обикновено гориво, намалява и властта на компаниите и икономиките, базирани на петрола. Например арабският свят. Така например и войните за петрол ще изчезнат. Но засега никой не позволява това да се случи.
*
Като заговорихме за петрол и войни…
Да видим какво мисли светът за Венецуела.
Цивилизованият свят, както и официална София, е на мнение, че диктаторите нямат място във властта на която и да е държава по света. И че Мадуро трябва да слезе най-после от политическата сцена и да отстъпи място на промяната. Така смятат почти всички държави от ЕС; Канада; САЩ.
Но, разбира се, хората се делят на две. По принцип.
„Русия: Ще направим всичко възможно, за да запазим Николас Мадуро на власт“;
„Свързани с Кремъл наемници помагат в охраната на Николас Мадуро“;
„Китай е против външна намеса във вътрешните работи на Венецуела“;
„Ердоган е изразил подкрепа за Николас Мадуро“;
И, разбира се, черешката на тортата за нас българите:
С това видяхме няколко неща. Първо, че Радев не е президент на всички българи, а само на ПроСоц българите. Че, имаше ли повече реална власт, България щеше да е васална държава. Че, когато Русия каже „скачай“ в президентството се питат само „колко високо?“.
Защо Русия има такава любов към „демократично избрания“ Мадуро? Кой знае? Някои казват, че било заради разни инвестиции, които очаквали да си върнат, но пряко свързани (проекти за изпълнение) с властта на Мадуро. Други пък казват, че било от любов към справедливостта. Вие си решавайте.
Колко обичат справедливостта, демокрацията и свободата поддръжниците на Мадуро ли? Ами по този начин всъщност се питаме колко Русия, Китай, Турция и Иран обичат справедливостта, демокрацията и свободата? Сигурно много, откъде да знам?
Радев се нареди сред тях. Или по-скоро се опита. С което, кой знае защо, не си спечели много от любовта на венецуелската общност в България. Реакциите им не бяха дружелюбни, можете да ги видите във Facebook групата им Venezolanos en Bulgaria.
Сред феновете на Мадуро скокна да се нареди и Марешки. Това дори няма да го коментирам.
Между другото, какво, по дяволите, разбират „проповедниците“ на справедливостта, когато заявят, че Мадуро е демократично избраният президент на Венецуела? Демократично избран, както е бил и Сталин, както и бай Тошо? Вероятно е било грешка едно време да се месят и на демократично избрания Хитлер. Явно.
Все пак да кажем, че президентът е сравнително малък, като международна позиция, и почти никой не забелязва мнението му, та България може да мине под радара на международното унижение (горе-долу). Но поддръжката на режима на Мадуро подейства като лакмус. Ако е имало някой, който да се съмнява, то вече и той е убеден, че Радев е гласът на една чужда държава и нейната политика и че за „Обединител на нацията“ не може и дума да става. Поне не българската нация.
Мъничък пример за разединението на мнението на хората. Както казахме, хората се делят на две. В нашата анкета „Каква оценка бихте дали на двете години мандат на президента Румен Радев?“ най-много гласове са получили двете противоположни мнения: Отлична (32,41%); и Слаба (39,22%). Същото е положението с всички българи – няма много „средно“ положение по отношение на Радев. Това поне успя да направи – да ни разедини по още един критерий.
В същото време:
„За разлика от Русия, която подхожда към причиненото от човек бедствие във Венецуела с изпращане на бомбардировачи, вместо с хуманитарна помощ, допълни говорителят полковник Роб Манинг“.
Хората се делят на две. По принцип.
Какво мисли Румен Радев за Венецуелската криза?
„Събитията във Венецуела будят тревога и безпокойство. Съществува реален риск от ескалация и насилие…“
Не-е-е, верно! А слънцето още ли изгрява сутрин, предимно от изток?
И какво още?
„В тези условия критично важно е да се съхрани диалогът между управляващите и опозицията в името на политически процес, който да доведе до мирно решение за бъдещето на страната…“
Че откога комунистите са за мирно решаване на каквото и да е? А, той не е комунист, забравих.
И какво още?
„Според него направеното предложение за обща европейска позиция обаче не води до подобно решение. "Критиките ми не са подкрепа за една или друга страна в конфликта. Става дума за върховенство на международното право и за твърдото убеждение, че неговото нарушаване няма как да доведе до позитивни резултати“.
Е, както казах по-горе: международното право е голяма работа и трябва да се спазва и стига вече бъркане във вътрешните дела на диктаторите. Кому е било нужно някога така грубо да се бъркат в делата на Хитлер, например? Недопустимо погазване на правото на един демократично избран лидер. Недопустимо.
*
P.S. За улеснение на червените тролове, които в последно време срещат известни трудности от техническо естество, да напомним: