Насилниците на жени искат власт и контрол

личен архив
share

Д-р Росанка Велинова е основател и ръководител на „Център Надя”, който от години работи по проблемите на насилието над жените, трафика и експлоатацията на деца. Пред „Новини.бг.” тя коментира информацията, че с 50 на сто са се увеличили случаите на убийства на представителки на нежния пол.

„Информацията за увеличение на случаи на убийства на жени и малтретирането им, в известен смисъл е привидна, защото през последните години по тези проблеми се говори много открито и обществото ни е фокусирано върху тази публичност. Всички станаха болезнено чувствителни към тази тема. Ако се върнем 20-30 години назад, ще се установи, че всичко това се е случвало, но е било покрито най-вече от съществуващите норми тогава, че в семейството всичко трябва да е скрито-покрито, да не се изнася навън и т.н. При брутални побои, кавги и т.н., нищо не е споделяно навън.

В интерес на обективността обаче, трябва да признаем, че в последните двайсетина години много неща се промениха не само в семействата, а и в институциите. Вече много повече се обръща внимание на това какво се случва с децата в такива семейства, а и не само. Преди време се е считало, че шамарите за възпитателният процес са нещо в реда на нещата. Сега не е така. Повечето хора вече знаят към кого да се обърнат за помощ и съдействие, информацията е много по-обилна, отколкото преди. Нещата в никакъв случай не са еднозначни.

Няма нищо учудващо в това, че статистиката отчита най-много случаи на регистрирани насилия в големите градове като София, Варна, Пловдив, Бургас. Миграцията, най-вече поради безработицата, доведе хиляди в тези градове. Но и в малките селища продължават да вършат престъпления, не са спрели.

Ревността е мотивация в случаите на насилие над жени. Причините за извършването на тези престъпления обаче са доста комплексни и са свързани с все още непреодолимото неравенство между половете у нас. Става дума за власт и контрол. И това е по-определящо, отколкото ревността, чувствата за любов и омраза.

Категорична съм, че институциите – МВР, прокуратурата, съда, социалните служби, НПО-тата, болниците и др. работят все по-адекватно. В училище също се опитват да се справят адекватно с нарастващата агресивност. Доста дълъг път извървяхме и не бива дасе отрича доброто, което е направено.

Колкото до противоречивите твърдения, че у нас има ескалация на зверствата по повод на жените, защото не сме били приели Истанбулската конвенция, а пък във Франция, където е приета също има ръст на посегателствата – сексуалните, въпреки че са я приели – смятам и едните, и другите за неоснователни. Ние имаме специален закон за защита на жените от насилие и други нормативи. Но те се спазват, някои не зачитат върховенство на съществуващите закони. Така че приемането или не на Истанбулската конвенция, е без особено значение в този контекст.

Според мен най-важно е да се работи усърдно в семействата срещу насилието, да се възпитават правилно децата за израстването на пълноценни индивиди. Никой не бива да толерира агресията и насилието, а това е работа предимно на родителите, те са отговорни да възпитат децата си в това. И трябва да се говори,много да се говори по тези проблеми, вместо да се замитат под килимите. Защото рано или късно после те се връщат като бумеранг със страшна сила”.

Водещи новини

Още новини