Д-р Росанка Велинова е основател и ръководител на „Център Надя”, който от години работи по проблемите на насилието над жените, трафика и експлоатацията на деца. Пред „Новини.бг.” тя коментира информацията, че с 50 на сто са се увеличили случаите на убийства на представителки на нежния пол.
„Информацията за увеличение на случаи на убийства на жени и малтретирането им, в известен смисъл е привидна, защото през последните години по тези проблеми се говори много открито и обществото ни е фокусирано върху тази публичност. Всички станаха болезнено чувствителни към тази тема. Ако се върнем 20-30 години назад, ще се установи, че всичко това се е случвало, но е било покрито най-вече от съществуващите норми тогава, че в семейството всичко трябва да е скрито-покрито, да не се изнася навън и т.н. При брутални побои, кавги и т.н., нищо не е споделяно навън.
В интерес на обективността обаче, трябва да признаем, че в последните двайсетина години много неща се промениха не само в семействата, а и в институциите. Вече много повече се обръща внимание на това какво се случва с децата в такива семейства, а и не само. Преди време се е считало, че шамарите за възпитателният процес са нещо в реда на нещата. Сега не е така. Повечето хора вече знаят към кого да се обърнат за помощ и съдействие, информацията е много по-обилна, отколкото преди. Нещата в никакъв случай не са еднозначни.
Няма нищо учудващо в това, че статистиката отчита най-много случаи на регистрирани насилия в големите градове като София, Варна, Пловдив, Бургас. Миграцията, най-вече поради безработицата, доведе хиляди в тези градове. Но и в малките селища продължават да вършат престъпления, не са спрели.
Ревността е мотивация в случаите на насилие над жени. Причините за извършването на тези престъпления обаче са доста комплексни и са свързани с все още непреодолимото неравенство между половете у нас. Става дума за власт и контрол. И това е по-определящо, отколкото ревността, чувствата за любов и омраза.
Категорична съм, че институциите – МВР, прокуратурата, съда, социалните служби, НПО-тата, болниците и др. работят все по-адекватно. В училище също се опитват да се справят адекватно с нарастващата агресивност. Доста дълъг път извървяхме и не бива дасе отрича доброто, което е направено.
Колкото до противоречивите твърдения, че у нас има ескалация на зверствата по повод на жените, защото не сме били приели Истанбулската конвенция, а пък във Франция, където е приета също има ръст на посегателствата – сексуалните, въпреки че са я приели – смятам и едните, и другите за неоснователни. Ние имаме специален закон за защита на жените от насилие и други нормативи. Но те се спазват, някои не зачитат върховенство на съществуващите закони. Така че приемането или не на Истанбулската конвенция, е без особено значение в този контекст.
Според мен най-важно е да се работи усърдно в семействата срещу насилието, да се възпитават правилно децата за израстването на пълноценни индивиди. Никой не бива да толерира агресията и насилието, а това е работа предимно на родителите, те са отговорни да възпитат децата си в това. И трябва да се говори,много да се говори по тези проблеми, вместо да се замитат под килимите. Защото рано или късно после те се връщат като бумеранг със страшна сила”.