Съдът спря промените в плана за парк Пирин и инвестицията за втори кабинков лифт там. Реакцията на екоминистъра: законът спъва инвестициите, но законът може да се промени.
В същото време по Черноморието вилнее онзи мити зъл багер, както и турчин не е вилнял над бащино ми огнище… Ми то не е хубаво така, ама то е законно, кво да се прави…
Какво да се прави ли?
Правилно ли ми се струва, че когато инвеститор вилнее над природата, „нищо не може да се направи“; но когато инвеститорските интереси са накърнени в полза на природата, вече се говори за промени на закони, за развитие?
Пример: „…каза пред камерата на БТВ кметът на Царево Георги Лапчев. Личното му мнение е, че не би трябвало да се строи там. Той добави и че по документи, известната като боровата горичка сред къмпингуващите, всъщност не е гора“.
Внимавайте, в страната, в която гората не е гора, явно нищо не е такова, каквото изглежда.
Говорим за инвестиции в Пирин за лифт. Нали така беше? Но да не забравяме, че в страната, в която гората не е гора, обикновено туризмът върви ръка за ръка с кръчми и хотели. Не е вярно ли, ще каже някой? Защото историята досега говори друго ли? Да беше само една писта, един лифт, ще е гадно за хората, които обичат природата, но вероятно ще го преглътнат. Но ние знаем ВСЪЩНОСТ за какво става дума. Не може ли да има писти, без кръчми? Не. Извинявайте, но това не е ски туризъм. Това си е същото градско чалга-пиянстване, но на чист въздух.
Именно заради такива щуротии от Европарламента преди година не оставиха Нено Димов намира, засипвайки го с въпроси защо около фасадата „лифт“ има толкова много скрити други неща? Ние си знаем – българинът не чете планове/закони, на него можеш да му говориш от телевизора каквото ти хрумне, стига да си убедителен, той вярва. Само че…
Само че се оказа, че евродепутатите четат. И питат. Австрийката Карин Каденбах тогава попита защо в плановете за Пирин се говори най-вече за инфраструктура, изграждане на писти, реконструкции и т.н. и т.н., а горкият лифт, който все навират в очите на хората, почти не е споменат? Много неприятен въпрос, нали?
По време на същото заседание на ЕП, министър Димов беше питан и за позицията му отпреди, че Глобалното затопляне е мит и лъжа, които са „измама за трилиони“. Хмм… малко неудобно стана, че екоминистърът има такива възгледи…
Както и да е. Да се върнем на бетона. Изглежда ни е малко. Искаме още.
Чудя се защо, след като паднаха бариерите пред нас българите и влязохме в контакт с другите култури, избрахме да попием най-гадното от тях? От испанците си харесахме презастрояването на курортите. Не, не се поучихме от тази грешка, а я пренесохме тук с песен. Отприщихме алчността. Някой ще каже: ама това мутрите и ченгетата го направиха. Да, вярно е. Само че, както ми писна вече да повтарям – те са българи, едни от нас са, не сме си ги внесли отвън. Мутрите и ченгетата също са българи, но със силата на бухалките успяха да осъществят това, за което другите останаха само да си мечтаят. Значи нещо е сбъркано в чипа на БГ територията генерално. Защото мафията в САЩ от пустинята направи град – Лас Вегас, а мафията в БГ от рая направи пустиня. Що ли?
Та, паднаха стените, огледахме се и взехме от испанците алчността, от гърците – мързела, от руснаците – апатията и скатаването, от сърбите – шовинизма. Даже у японците успяхме да видим грешните идеали. Взехме им сушито, щото е „фешън“ по цял свят, няма да изоставаме, я; и се огледахме в тяхната мафия – Якудза, на която решихме да се възхитим. На чувството им за дълг само се подиграваме. Влаковете им направили общо закъснение от 3 минути за година и шефът на железниците си подал оставка. В България се смеят на тази новина, подиграват се. Правилно – тука да си пролетарий и да мизерстваш е повод за гордост. Защо никой не се възхити и не изимитира честта на японците? Или чувството им за подкрепа на общността? Помните ли как си чистеха секторите след мачовете на Световното? Това защо никой не го имитира? Забелязвате ли какво остава след БГ туриста? Справка: Седемте рилски езера… всъщност за справка вижте което и да е място в родината ни, вижте си пред блока, на улицата, в киното.
Искате кръчми и хотели…? Добре бе, и това бихме могли някак да приемем, но не и в сегашния формат: кисели местни „хотелиери“, забогатели само защото дядо им е оставил имот на правилното място, да ти пробутват килер за стая, кръчмари да те хранят с месо от миналата година, останало във фризера и пращащо клиента директно в болница (истински случаи безброй, единият завърши с хемодиализа), но струващо майка си и баща си; ганьовци, гледащи изпод вежди, да ти казват: ако не ти харесва яденето/стаята, бегай от тука! Такъв туризъм – благодаря, предпочитам си природата.
И като го кажеш това, същите тези „хотелиери“ или „кръчмари“ – върха на професионализма – скачат на протест и се оплакват, че им взимат поминъка. Ами, да направим цялата държава един голям курорт, а? Поминък за всички.
За да се узаконят (как? Виж началото на този текст) разни щурави планове, се хвърлят разни нереални обещания в пространството и местните им се връзват. И после, като се окаже, че не могат да се реализират, защото наистина е незаконно, започват да се обвинява „на едро“: зелените, жълтите, лилавите, извънземните, световният заговор, всички, но не и щуравите глави с „плановете“. Ами що не предложите на созополци ски писта, а на софиянци – излаз на морето?
Защо никой не обръща внимание на малките подробности в подобни планове – че се нарушават закони, например? Хвърлят се гръмки обяснения, че видите ли имало план еди къде си (ама било защитена зона, голям праз!) да се направят писти и хотели и да завалят едни мити пари там, ама едни гадни хора обжалвали и сега няма да валят пари. Много гадно, а? Ми, да ви кажа, един съсед така имаше планове да си направи лаборатория за наркотици и да завалят едни мити пари, ама от полицията имаха проблем с това и сега човекът си седи беден…
Същите такива „планове“ вилнеят сега из Черноморието. Хората се възмутиха. Много повече отколкото за Пирин или която и да е планина. Българинът, по традиция, повече тачи и обича морето. На морето се излежаваш, в планината се ходи… На морето се излежаваш с биричка в ръка и мацки по бански, а в планината – тежки обувки, студ и маеш гащи.
Както и да е.
Но и тук реакцията последва единствено в интернет и по новините. Всичките сме Facebook революционери. Дела не ни трябват на нас, дайте ни думи. Думи успокояващи, думи обещаващи, думи приспивни.