Кой даде зелника на гьосурата, съсипал дюните край „Смокиня”? Ей тоз простичък въпрос ме измъчва, откакто гръмна основателният скандал със съсипията край морето, която, за съжаление, не е единствената. Най-простият и кратичък отговор е – негово безогледно нахалство чиновникът, който хрантутим.
Това разбира се по никакъв начин не оправдава бруталните действия на вече арестувания и после освободен под парична гаранция съсипник на дюните, разпоредил на свой съучастник - багерист да ги разоре. Нито пък поведението на всичките им останали събратя по непукизъм и агресивност.
Службари от поне три ведомства категоризират и определят коя земя е земеделска и за какво може да се използва. Така нареченото „Почвеното картиране” например се прави от Института „Пушкаров”, преди и от една излишна и разгеле вече закрита Изпълнителна агенция по почвените ресурси”. Отношение по въпроса имат и чиновниците, назначени да съблюдават спазването на Закона за Черноморското крайбрежие. И, разбира се, бюрократите от земеделски служби по места, които тихичко слушкат, папкат и подличко се спотайват.
Та се чудя кой точно некадърник от тези ведомства е категоризирал дюните като земеделска земя и какво точно,според тях, може да се отглежда там? Точно нищо, е категоричният отговор на дългогодишни специалисти в бранша. Според тях, по-скоро ще цъфне памук на Луната...
Ето малко повече професионални подробности за любителите на конкретиката и точността.
И така, всеки земеделски терен се определя във възможни 10 категории, според това каква е продуктивността на почвата, климата на местността, природните качества на земята и не на последно място - възможността за производство на продукция. Това са така наречените категории по бонитет, който се явява като средна оценка на всички фактори и условия, които съпътстват терените.
В листатата за оценяване най-добрата земя е в Първа и Втора категория, а онези на всички следващи позиции качествено са по-лоши. Неплодородните земи се характеризират с почва богата на пясък и чакъл. Като дюните да речем, за които явно недрагите чиновници смятат, че могат да се садят или засяват, щом са ги определили като „земеделски земи”.
Да повторим отново, белким разберат и виновните служители – експертизата за точната категория се прави от Институт по почвознание „Никола Пушкаров“. Промяна на категория на земеделски земи може да стане по самоинициатива на Министъра на земеделието или ако Комисията за земеделските земи поиска служебна експертиза.
В допълнение да не пропусна да припомня, че има и специална заповед на министъра на МОСВ, която категорично забранява дюните да се пипат, тъй като са природна забележителност.
Толкоз. Хайде сега виновниците за парадокса да определят хипарския къмпинг "Смокиня" като земеделска земя публично да се обозначат и покаят. Ама надали, не съм толкова наивна, че да вярвам това да стане.
Но определено смятам, че солидарна отговорност и вина за безобразията, вършени със земеделски земи, носят както наглецът, наричан бизнесмен, така и чиновниците, които са му сервирали „топлия зелник”.