Цената на водата расте, но не и качеството на ВиК услугата“. Това заяви днес омбудсманът Мая Манолова в хотел „Шумен", където заедно с местния обществен посредник Иван Капралов организира обществена дискусия на тема: "Право на заплащане на качествена ВиК услуга".
„Ситуацията в Шумен е най-драстична, предвид най-високата цена на водата в България и смея да кажа с най-лошото качество“, аргументира решението си Манолова за провеждане на форума в гр. Шумен. По думите ѝ в края на миналата година Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ е представила анализ за състоянието на ВиК сектора в страната, според който показателите на Шумен са били „отчайващи“, водата е била с много лошо качество и 80% течове.
„Недоволството на гражданите от т.нар. реформа във ВиК сектора нараства. Реално се повишават единствено и само цените. Нищо не се променя към по-добро – нито качеството на водата, нито качеството на услугата, нито намаляват течовете, нито стават по-ефективни инвестициите. Реформата, такава каквато в момента се провежда, се отнася и се изчерпва единствено и само с повишаването на цените. Това от своя страна води до нарушаване на достъпа и до накърняване на едно основно човешко право – правото на вода, което е тясно свързано и с правото на живот. Аз като омбудсман не мога да остана безразлична към този процес“, категорична бе Манолова.
Тя информира, че през миналата година институцията на омбудсмана е била „буквално залята” от жалби срещу ВиК услугите – 751, което пък ги поставя на първо място сред жалбите на потребители.
„Подготвила съм конституционна жалба по отношение на Закона за регулиране на ВиК услугите, с която ще атакувам формирането на цените във ВиК сектора и по-конкретно т. нар. „единна цена“, която натоварва много най-бедните български граждани, които живеят в малките населени места, където най-често водоснабдяването е гравитачно“, допълни омбудсманът. Манолова бе категорична, че така бедните хора реално спонсорират малко по-заможните, а пък всички български граждани спонсорират ВиК дружествата, което е нечестно и трябва да бъде прекратено.
Тя информира още, че е подготвила предложения до всички отговорни по проблема институции, но беше безкомпромисна, че първо трябва да се започне със законодателни промени.
„Абсолютно е належащо повишаването на цената на водата да се обвърже с реални резултати, с подобряване на качеството на услугата на водата, с намаляване на течовете, с повече ефективност на инвестициите. Настоявам за отмяна на т. нар. „единна цена“ в рамките на територията на една ВиК асоциация, защото това е абсолютно несправедливо по отношение на българските граждани“, посочи общественият защитник.
Манолова подчерта, че ще настоява и за преразглеждане на бизнес плановете на ВиК асоциациите, защото в резултат на тях в 5-годишния период занапред единствено се повишава цената на водата, което е свързано с повишаването на инфлацията.
„Това означава, че през следващите години единственото, което ще се следи, е инфлацията, нищо друго“, каза омбудсманът. Манолова бе категорична, че ще настоява още за ясни критерии за социална поносимост, които да бъдат записани в закона, тъй като в момента КЕВР „произволно прилага различни статистически показатели“. Тя ще поиска и въвеждане на лицензиране на ВиК дружествата, което би довело до осъществяването на по-сериозен контрол върху дейността им.
„Според експерти ефективността от служителите във ВиК дружествата не е особено висока“, обоснова се омбудсманът. На място пред представителите на ВиК асоциацията в Шумен Мая Манолова настоя да бъде определена цена по-ниска от пределната, която КЕВР бе определила в края на миналата година.
„Това е абсолютно в правомощията на ВиК асоциацията и зависи от гласуването на областния управител, на кметовете, така че те би следвало да поемат ясни ангажименти в тази посока“, заключи омбудсманът. В дискусията участваха всички отговорни институции, граждани и неправителствени организации – областният управител на Шумен проф. Стефан Желев, кметът на Общината Любомир Христов, общински съветници от Шумен и Гулянци, народни представители от района, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Комисията за енергийно и водно регулиране, Българската асоциация по водите, Съюза на ВиК операторите, членове на Асоциацията по ВиК – Шумен и др.