Българската приумица за цензура в интернет вече осъдена от Европа

Приумицата за филтриране на интернет на изживяващият се като цензор на глобалната мрежа председател на Комисията по хазарта Калоян Кръстев е осъдена в Европа.

В свое решение от 16 февруари Съдът на Европейския съюз в Люксембург е постановил, че дружеството, което поддържа социална мрежа онлайн, не може да бъде задължено да въведе система за общо филтриране по отношение на всички ползватели на социалната мрежа, за да се предотврати незаконното използване на музикални и аудио-визуални произведения.

Подобно задължение не би било съобразено нито със забраната да се налага на такъв доставчик общо задължение за контрол, нито с изискването да се осигури справедливо равновесие между защитата на авторското право, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна, са записали в мотивите си европейските магистрати.

Повод за казуса е белгийското дружество за управление на авторски права SABAM, което представлява авторите, композиторите и издателите на музикални произведения. За тази цел то е натоварено по-специално с издаването на разрешения за използването от трети лица на техните защитени произведения.

Правният спор е между SABAM и социалната мрежа Netlog, в която всеки регистрирал се в нея ползвател получава лично пространство, наречено „профил“, което този ползвател може да попълни лично, като се има предвид, че този профил е достъпен в целия свят.  На своя профил ползвателите могат по-специално да си водят дневник, да посочват своите развлечения и предпочитания, да показват приятелите си, да излагат лични снимки или да публикуват видеоклипове.

Според SABAM обаче, социалната мрежа на Netlog позволява също на ползвателите да използват посредством профила си музикални и аудио-визуални произведения от репертоара на дружеството, като предоставя тези произведения на разположение на потребителите по такъв начин, че други ползватели на мрежата да имат достъп до тях, при това без да е получено разрешение от SABAM и без Netlog да е заплатило такса за това.

Още на 23 юни 2009 г. SABAM предявява иск срещу Netlog пред председателя на Първоинстанционния съд в Брюксел, като иска Netlog незабавно да преустанови всяко незаконно предоставяне на достъп до музикалните и аудио-визуални произведения от репертоара на SABAM, а при неизпълнение на разпореждането — да му бъде наложена периодична имуществена санкция от 1 000 евро за всеки ден забава.

В решението си съдът постановява, че Netlog съхранява на сървърите си информацията, предоставена от ползвателите на тази платформа във връзка с техния профил, и че при това положение Netlog е доставчик на услуги за съхраняване на информация по смисъла на правото на Съюза. От друга страна, доставчикът на услуги за съхраняване на информация би трябвало след това да определи кои от тези файлове са съхранявани незаконно и е предоставен незаконен достъп до тях и накрая да блокира предоставянето на достъп до файлове, които е сметнал за незаконни. Така подобен превантивен контрол би изисквал активно наблюдение на файловете, съхранявани от ползвателите при дружеството, поддържащо социалната мрежа. Следователно системата за филтриране би наложила на това дружество да извършва общ контрол на съхраняваната при него информация, който е забранен от Директивата за електронната търговия.

Съдът на Европейския съюз решава, че има опасност от засягането на основните права на ползвателите на социалната мрежа като правото им на защита на личните данни, както и свободата им да получават или да разпространяват информация, като тези права са защитени с Хартата на основните права на Европейския съюз.
Всъщност се създава опасност от нарушаване на свободата на информация, тъй като е възможно системата на филтриране да не разграничава в достатъчна степен незаконното от законното съдържание, така че прилагането ѝ може да доведе до блокиране на съобщения със законно съдържание.

Предложените от Калоян Кръстев  промени в Закона за хазарта обаче предвиждат именно подобно филтриране в интернет от страна на Комисията по хазарта. В проектозакона е записано буквално:  „Държавната комисия по хазарта: ... взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон, както и за ограничаване достъпа на Интернет потребители до такива сайтове.”

Затова е хубаво чиновници, които искат да възкресят цензурата в интернет и да се изживяват като съвременен Торкемада да четат поне решенията на Съда на Европейския съюз. За да не се налага отново страната ни да полага усилия да убеждава Европа, че няма причина да бъде вкарвана в черния списък на ЕС като държава, която не спазва основните права и свободи на собствените си граждани.