Смела жена, отписана от лекарите, продължава да се бори с живота.
"Веднъж исках да си обуя чорап, но си счупих крака. Често, когато си лягам в леглото, изпитвам големи болки. Всичко това е от заболяването. Цял живот внимавам. Ако кихна по-силно, може и ребро да си счупя. За толкова години свикнах с болката. Не трябва да се предавам. Майка ми ми е дала живота си, да ме направи това, което съм днес!" Това разказа пред в. "България Днес" стъклената Десислава Бошнакова.
38-годишната жена е от Девин, като борбата й започва още с първата глътка въздух. Десислава страда от остеогенезис имперфекта, или наричана още "болестта на стъклените кости". До момента има над 10 счупвания по цялото тяло, предизвикани от най-обикновени движения.
"Още при раждането ми лекарите са казали на майка ми, че няма да живея повече от 9 месеца. Тогава тя не се е отказала и вече 38 години ми помага", допълва смелата жена.
Изкривяванията на Деси са страшни. Висока е около метър. Може да излиза от дома си единствено с инвалидна количка. И то ако някой й помогне да седне в нея. Не може и да се храни сама. Помагат й майка й и брат й. Трудно успява да си намери дрехи, най-вече панталони. Носи 33-ти номер обувки, което също е проблем, защото те трябва да са ортопедични.
"Най-вече гледам да внимавам с храненето. Не трябва да качвам много килограми, защото рискувам да натежа на костите и да ги счупя. Имам специална диета, не ям сладко, наблягам на риба", разказва за живота си чупливата Деси.
Девинчанката живее в страх всеки ден, защото освен на костите болестта се е отразила и на зрението, слуха и корема й. Прогнозата на специалисти е, че Деси може да остане и без зъби. Живее с 340 лв. на месец и досега никога не е имала възможност за рехабилитация. Мечтае отново да зърне морето. Не е стъпвала на пясъка от 10 години, а солената вода е благоприятна за състоянието й.
Макар трудностите Десислава се опитва да помага у дома. Понякога приготвя закуска, друг път следобеден чай. Едни от любимите й занимания са да бродира и да плете. Напоследък гледа да си пази очите и все по-рядко хваща иглата и куките.