Държавното обвинение реши да осветли събраните данни срещу бившата кметица на столичния район „Младост” Десислава Иванчева, нейната заместничка Биляна Петрова и третият обвиняем Петко Дюлгеров, събирани със специални разузнавателни средства – СРС. Тримата са обвинени за получаване на подкуп в особено големи размери - тежък случай, извършен чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение.
Тъй като общественото мнение е силно раздвоено по повод ареста на кметицата, обвинена за вземане на рушвет в големи размери, е важно хората да чуят основанията на прокуратурата затова. Много се изписа и изговори по темата, споровете в публичното пространство не секват вече девети месец.
Броженията в обществото, подклаждани от определени и ясни „демократични” и недотам политически партии, вероятно ще продължат и след това. Съвсем в реда на нещата е адвокатите на арестантките да ги бранят – затова им плащат. Не е нормално и цивилизовано обаче правосъдието да бъде поставяно под обществен натиск от граждански сдружения.
Масло в огъня наля и „защитничката на народа” Мая Манолова с, меко казано, отвратителни снимки на килията на обвиняемата бивша кметица и заместничката й. После се оказа, че те сами са предпочели софийския арест пред този в женския затвор в Сливен. Което, разбира се, не оправдава правосъдните управници за ужасните условия в арестите. Но не само днешните ръководители на системата, а и предходните, сред които е и Христо Иванов, чиято партия е сред редовните организатори на протести в защита на тези обвиняеми.
Дали Иванчева и останалите арестанти са виновни или невинни, ще каже съдът. Пак той решава докога ще ги държи под ключ, а те са в ареста от април т.г., но по закон не могат да ги оставят там повече от 1 година.
Дотогава няма да е зле всякакви стратези малко да се самоозаптят и да не подтикват към, нито да раздават улично правосъдие. Този път е сляп, не води до никъде, най-малко пък до борба срещу корупцията, която разяжда обществените институции от години. Особено в общините, които по презумпция трябва да са най-близо до гражданите, за да решават техните проблеми.