Измираме от мръсния въздух и това не е шега. Не, не е шега: „Мръсният въздух убива по 600 хиляди деца годишно“; „7 млн. души умират всяка година заради мръсен въздух“.
Хората в цивилизования свят се усетиха. Малко късно, но се усетиха. Въвеждат рестрикции за замърсителите, въвеждат облекчения за зелената енергия, за електромобилите. Ние какво правим?
Президентът Радев налага вето на данъка на старите коли, които са сред най-големите замърсители. Ама ние сме били искали да дишаме? Не. Популизъм да има. Сега, с риск да ядосам много хора, ще ви кажа: маскират си популизма зад маската на нещо си „социално“. Социално е да не искаш да се вдигат данъците на хората. Вярно е. Никой не обича да му вдигат данъците. И аз не обичам. Само че малката подробност, на която ще се върнем отново след малко, е, че идеята на този данък не е баш в събирането на средства, а най-вече в спирането на тези коли от движение.
И, повярвайте ми, това е по-леката мярка: дават някакъв избор. Докато другаде, в Париж например, директно забраняват. Но за това – след малко.
*
Та, популизмът ражда невероятни безумия, като това една европейска столица да е замърсена като китайски цех за коледни играчки. Да, използвам сарказъм. Не, не го намирам за смешно.
Дали може една идея поне да намалим малко тоя популизъм…? Какво говоря аз! Глупости! В държава, в която в най-големите ѝ градове, насред столицата ѝ, столица от ЕС, щъкат каруци. Каруци. Като в 19 век. И не, не за туристическа атракция, а като съвсем истинско превозно средство. Регистрирано и адекватно спрямо реалността ни. Ама грозно било, ама опасно, ама катастрофи, затруднявал се трафикът… Е, и? А всичките тия „ползватели“ и собственици на талиги… носят се слухове, че били нечий избирателен контингент и някой си ги пазел.
Както и да е. Това не е важно.
*
Нека да цитираме мотивите на президента, разпространени официално от прессекретариата му, с които той обяснява защо налага вето:
„Президентът изразява несъгласие с разпоредбите относно:
- данъка върху моторните превозни средства, чиято уредба няма да стимулира замяната на по-старите автомобили с по-нови, нито ще доведе до постигане на търсения екологичен ефект. Състоянието на превозните средства в една държава е проекция на стандарта на живот и показател за съществуващите социални разслоения в нея…
… Няма и гаранции, че събраните средства от този данък ще се разходват за екологични цели“.
В някакъв контекст, извън времето и пространството, вероятно е прав. Само че… само че: основната цел на данъка в случая не е да събира средства, а да СПРЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ замърсителите, но благодарим все пак за тънкия намек, че парите ще отидат не по предназначение и че в България има корупция… ние не знаехме.
Четейки този цитат, две неща ми хрумват:
„Социални разслоения“ а? Хм-м-м…
Никога няма да ми писне да давам за пример за подражание някогашния президент на Уругвай Хосе Мухика, който даряваше 90% от заплатата си за благотворителност, отказа се от луксозната къща, която държавата му предлагаше, и си живя във фермата. Справяше се със средна работна заплата, а ръководеше цяла държава.
Хосе Мухика (вдясно) с режисьора Емир Кустурица (Getty Images)
Човекът е бил активен борец в редиците на уругвайските партизани, прострелван е 6 пъти и прекарва 14 години в затвор – чак до 1985 г., когато държавата му отново става демократична.
Това е социално.
Това не е:
Да работиш с партия от милионери, чийто лидер е известен приватизатор, имат си местни лидери от типа „Бенчо Бенчев“, а някогашният им лидер беше сниман с часовник, който струва колкото моя апартамент. С все мазето.
И другото, което ми хрумва, е относно онова, с което започнахме: маскирането на популизъм зад маската на „социално“. Данъкът в случая е един вид избор – ако си платиш, няма да се забрани автомобилът ти. Ще остане в движение. Защото светът всъщност отива натам. Но изведнъж някой реши да прави политика на гърба на установен факт, скачайки да „брани“ на бедния българин возилото. И каруците, и те са ви мили, нали? Липсата на реформи и желанието да пожалим тези, да не „настъпим“ онези – доведе до това: 2018 г. по улиците на градовете ни да се търкалят талиги и коли на по 20 години, бълващи боклук в атмосферата.
Пример:
В Париж и района около Париж ЗАБРАНЯВАТ движението на стари дизелови коли – всички, регистрирани преди 31 декември 2000 г. Зоната на обхват включва столицата и 79 общини около нея, което се отнася реално за 5,61 млн. жители. Забраната влиза в сила от 2019 г.
Там не ги питат дали искат вместо това да платят данък.
Пример II:
След 2030 г. ВСИЧКИ коли с двигатели с вътрешно горене се спират в Дания. Всички. Бензин, дизел, всичко. Започват да се продават само електрически или с други задвижващи системи, които отделят нула вредни газове. И там не ги питат искат ли вместо това данък.
*
Докато сме на темата с интересните позиции…
„По повод искането на Асоциацията на европейските журналисти – в България да бъде наложено вето върху медийния законопроект (известен като „законът на Пеевски“), внесен от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева, Румен Радев заяви: „Без прозрачност и свобода на медиите не може да имаме и ефективна антикорупционна политика. Това е изключително важно условие".
Тоест, каза ни, че водата е мокра, а слънцето изгрява сутрин. Прекрасно.
Я, да напомним нещичко за свободата на медиите:
Преди няколко дни колегата Стефан Ташев от Breaking.bg, когото всички в гилдията уважават, ни подсети за нещо, което бяхме позабравили, пък то не се случи кой знае колко отдавна. А именно, че по нареждане на Радев служебният министър на отбраната Стефан Янев уволни цялото ръководство на ведомствения вестник „Българска армия“, през януари 2017 г. Защото, когато още беше „кандидат-президент“, вестникът публикува статия на тогавашния министър на отбраната Николай Ненчев срещу Румен Радев, със заглавие „Наглите лъжи на един кандидат-президент“.
Ето ви една индианска мъдрост, за финал:
„Когато отсечете и последното дърво, пресушите и последната река, убиете и последното животно, ще разберете, че парите не стават за ядене“.
Искам да перифразирам: „Когато изгоните и последния читав работещ българин, ще разберете, че няма кой да ви произведе това, което искате да си сложите в джоба, а приватизираните предприятия не стават за ядене“.
Това е Хосе Мухика (по средата), заедно с президента на САЩ Барак Обама (Getty Images)
Това е Румен Радев (вдясно) с президента на Русия Владимир Путин (Facebook/ Румен Радев)