Политологът Румян Русинов е роден през 1967 година. Той е завършил в УНСС. В момента е директор на Програма за ромско участие към Институт „Отворено общество” – Европа в Букурещ.
- Г-н Русинов, защо българските институции не могат да се справят по отношение на реда и правилата в обществото ни – ето прости примери – българи определят ромските сватби като „терор”, в много села възрастни хора се жалват, че ги обират всекидневно и т.н.? Според вас тези проблеми имат ли етнически профил?
- Проблемите, които изброявате, нямат етнически профил, разбира се. Преди години, когато темата не беше политически употребявана, ромските сватби в различните краища на България бяха добър повод българите да дойдат наоколо, да се насладят на хубавата музика, да се видят и поприказват с хората. Знам го от собствен опит. Днес и от шума от ромските сватби и от шума от заведенията по Черноморието се правят опити за определена политическа употреба. Неоснователно е и етнизирането и на прословутите набези по селата, защото нито извършителите им са само цигани, нито потърпевшите от тях са само българи. Но и тази тема стана удобна за политическа употреба, защото успешно отклонява вниманието от важните въпроси.
- Говореше се за много интеграционни политики, за „Десетилетие на ромското включване” и т.н., а до днес видими резултати няма, защо стана така?
- Именно, много се говореше, а малко се вършеше. Дейностите на неправителствения сектор, развивани главно до присъединяването към ЕС, имаха за цел да предложат работещи модели, изпробвани от тях в малък мащаб, а държавата да го реализира след това като политика на национално ниво. Тези добри модели бяха предложени, на базата на тях се написаха стратегии, но до етап на реализация от държавата реално не се стигна. Разбира се, тук-там по общини може да има някоя читава инициатива, но те са по-скоро изключения. В този смисъл държавните интеграционни политики не са неуспешни, а по-скоро непроведени. Разбира се, трябва да се уточни, че така е не само по ромския въпрос. На общонационално ниво държавната политика към всички граждани и в други сфери като образователната, социалната, здравната и т.н. не постигна значими резултати, така че, не бива да се посочват като потърпевши от прехода само ромите. Или, казано по друг начин, ромите при прехода пострадаха много повече от провала в общобългарските политики, касаещи всички, отколкото от липсата на резултати от политики към ромите.
- Работи ли се по европроекти за подобряване на условията на живот в ромските гета? Съществуват твърдения, че много средства за това са потънали като в пясък.
- До присъединяването ни към ЕС имаше подкрепа по линия на неправителствения сектор, част от която отиваше и по ромско направление. Някои дейности и проекти, в сферата на образованието, например, бяха успешни, други – не чак толкова. Това, което е важно да се знае за същността на тези дейности е, че те нямаха за цел да заместят държавата, а само да подпомагат дейността й с идеи, диалог, добри практики и експертиза. След присъединяването към ЕС подкрепата за тези дейности бе значително намалена.
- Бедността ли е в основата на оплакванията от лош живот у нас?
- Над 70% от българските домакинства живеят с по-малко средства от необходимите за издръжка на живот, според информация от различни източници. Това е огромен процент и той е такъв години наред. Бедността е функция на безработицата и ниските доходи. Тук няма етнос, страдат и роми и българи. Засега положението се удържа с подкрепа от роднини – емигранти, но този модел не е устойчив, не знам докога ще издържи.
- Оптимист ли сте, че е възможен толерантен разговор между българи и българи?
- Това са естествени неща, не само толерантен разговор, но и нормалната човешка съпричастност и взаимопомощ. Това са естествените спойки на общността. Така е било през вековете. Друг е въпросът, че политическата класа е късогледа и разбира като свой интерес да генерира конфронтация, конфликти и разединение.
- Как определяте ролята на политиците и отношението на партиите към съсловията в махалите от цигански произход? Само по избори ли се сещат за тях?
- Не съм сигурен, че вече дори и по избори ходят в циганските махали. Вижте, политическата класа е в голяма степен дискредитирана и сред роми и сред българи, вече е заличено дори и минималното базисно доверие. Хората са наясно, че са непредставени в политическото поле и че са оставени да се справят сами с трудностите.
- Защо на ромите у нас продължава да се гледа като на проблем, а не като на потенциал?
- Защото налагането на възгледа, че ромите са проблем носи изгода на определени политически фактори. Ползата за тях е временна, но вредите са за цялото общество и са дългосрочни.