Има сближаване на позициите по Закона за хората с увреждания. Това стана ясно от изявленията пред журналисти на протестиращите майки на деца с увреждания, на омбудсмана Мая Манолова и на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски.
Те коментираха последния вариант на законопроект, изготвен от социалното министерство и предоставен на участниците в работната група, която обсъжда промените в грижата за хората с увреждания.
Протестиращите майки и омбудсманът Мая Манолова имат възражения по начина, по който е разписана индивидуалната оценка за хората с увреждания. Според тях индивидуалната оценка трябва да е разписана в закона така, че да гарантира, че когато има заключение, че човек има нужда от някаква услуга, тя задължително ще му бъде предоставена.
,,Във финалния вариант, предоставен от МТСП, е записано, че индивидуалната оценка е задължителна със своите препоръки за останалите органи, но никъде няма разписани гаранции за задължително предоставяне на услугите - Дневен център, за включване в образование, трудова рехабилитации и т.н'', посочи Мая Манолова и допълни, че това е най-важното.
Другият проблем е свързан с помощните средства и медицинските изделия. Макар в закона да е разписано, че те минават към здравното министерство от 2020 година, Мая Манолова и протестиращите майки имат възражения за това, че няма яснота, че механизмът не е само за финансиране, но и за предоставяне на помощните средства и медицинските изделия.
,,Споразумяхме се, че в тримесечен срок да бъдат подготвени стандартите, на които трябва да отговарят помощните средства и медицинските изделия, а това не е вписано'', отбеляза омбудсманът.
Тя е против това да се даде година и половина толеранс "източването на парите за хората с увреждания да продължи и фирмите да продават на свръхцени боклуци". По думите на Манолова протестиращите нямат невъзможни за изпълнение искания, защото вече от здравното министерство има заявка, че се работи по стандартите.
,,Трябва да е ясно, че кранчето на тези, които точат от системата, ще бъде затворено'', заяви още тя.
Манолова не разбира защо продължават да съществуват и дискриминационни текстове като този, че предприятията, които ще ползват преференции, че са наели хора с увреждания, трябва задължително да членуват в национално представителните организации.
Протестиращите майки на деца с увреждания и омбудсманът Мая Манолова искат и яснота за критериите как една организация става национално представителна. Според тях много високо е вдигната летвата, така че да остане възможност само за един малък кръг организации - като изискването да има структури в 92 български общини.
,,Индивидуалната оценка, личната помощ, достъпната среда, критериите за представителност са неща, по които не може да има компромис'', разкри Мая Манолова.
Мая Стоицева, представител на протестиращите майки, заяви, че е важно да се знае, че МТСП работи активно заедно с майките по промените. Тя смята, че голямата реформа тепърва предстои - Законът за хората с увреждания прави едно малко трасе с всички неща, които включва, но обществото трябва да е наясно, че докато не се направи реформа в ТЕЛК, който е основна база за финансиране на хората с увреждания, няма как да има голяма реформа. Стоицева заяви, че протестиращите очакват все пак какво ще е излезе накрая, защото "както са влезли техните искания, така накрая може и да ги няма отразени". Затова майките ще са заедно с експертите до финалната права.
Според Минчо Коралски в закона е застъпено всичко, което всички в работната група са пожелали. Трябва обаче днес при обсъждането да се избистрят финалните текстове. Той смята, че тепърва работата предстои - ще има обществено обсъждане, после дебати в Народното събрание и гласуване.
В последния вариант на Закона за хората с увреждания има препратки към Закона за личната помощ, както настояват майките и Мая Манолова. Направена е и връзка със Закона за социалните услуги, по който също се работи. Запазва се и финансовата подкрепа за хората с увреждания, като тя ще е обвързана с линията на бедността. Запазването на финансовата подкрепа е нещо, за което настояваха национално представителните организации.