Възпоминателна керамична чаша на опълченец съхранява историческият музей в Габрово

Възпоминателна керамична чаша на опълченеца Иван Габровски съхранява фондът на Регионалния исторически музей. Тя има надпис: "Где борците неотстъпно ратуват за права, тиранията изчезва, победен е врага". Експонатът е избран за културна ценност за август. Това съобщиха от музея.

Експонатът е свързан с историята на Габрово и с почитта към опълченците в следосвобожденска България. По повод 25-годишнината от честването на Шипченските боеве, през 1902 година по поръчка на поборническо-опълченското дружество в Сливенско от майстори грънчари били изработени гледжосани керамични чаши в син или зелен цвят. Наред с надписа в горната част на чашите, в долната им част, под релефна батална композиция на Шипченските боеве, пишело: "В памятъ на шипченските герои 1877 - 9, 10 и 11, VIII".

Музеят в Габрово съхранява една от тези керамични възпоминателни чаши, която е принадлежала на Иван Николов Габровски (1854 - 1938), опълченец от Четвърта дружина, роден в колиби Страшката река. Историците откупуват чашата от наследници на поборника през 1993 година. Това, което отличава габровския музеен експонат от останалите е, че на дъното с молив е изписано ръкописно: "За спомен на Ивана от дядо му Иван".

Според изследванията за опълченеца Иван Габровски, той от малък е изкарвал прехраната си като козар и чирак. Учил е до второ отделение в село Нова Махала, а след това е обучаван на четмо и писмо от отец Иларион в Соколския манастир. Чиракувайки, Иван Габровски тайно попада на емигрантския вестник "Свобода", издаван от Любен Каравелов, и там прочита, че "робството не е вечно, че далеч отвъд Дунава има българи, които мислят и се борят за свободата на неговото отечество".
Историците разказаха, че през 1875 година Габровски преминава с лодка Дунава, отива във Влашко и си намира работа като абаджия в Порчево. Впоследствие се установява в Букурещ, където работи в печатницата на Любен Каравелов. На 20 май 1876 година се прощава с Каравелов и заминава за Браила, където се записва като доброволец в Сръбско-турската война.

По-късно взема участие в боевете при местността Крагуевац - Кревет. След края на военните действия Габровски се връща в Букурещ, а на 1 май 1877 година отива в Плоещ, където се включва в състава на Първото българско опълчение и постъпва в Четвърта дружина, Пета рота. Участва в битките на връх Свети Никола, Шейново и село Тича.

Поборникът е награден с шест медала за храброст и граждански заслуги - бронзов, сръбски, от военно време; сребърен, руски, от военно време; бронзов - от Батенберг; бронзов - от Априлското въстание; железен кръст за Независимостта на България и сребърен кръст за храброст.