Битката за върховете е жестока. А борбата на Боян - епична.
Българският алпинист направи нещо невиждано. Неговата спасителна операция остава в историята и заслужава да бъде запомнена. Заради българина Китай и Непал си стиснаха ръцете и успяха да свалят дълго градени бариери.
През последните дни за Боян Петров се изговори и написа много. Пътят му към връх Шиша Пангма се оказа миг от вечността, който ще кънти в съзнанията ни още дълго. Ехото от тази експедиция е видимо. От уста на уста, всеки ден, всеки час, навсякъде – всички говорят само за едно.
Боян направи нещо нечувано – за секунди обедини България. Хиляди хора вдигнаха поглед нагоре, за да се молят... да се молят като един, силно, с вяра и много надежда. И тези силни молитви не умират, не спират, не утихват.
Днес спасителите обявиха, че акцията по издирването на алпиниста приключва. Той остава завинаги в прегръдката на планината. По думите на дъщеря му Боян е там, където винаги е искал да бъде. Според жената до него не можеш да спреш човек, когато той има голяма мечта.
Неведнъж българинът е казвал, че планината е неговата вселена. Само хора като него биха разбрали тази любов, тази отдаденост, тази свирепа обвързаност към чувството, което носи покоряването на върхове.
Една латинска сентенция гласи, че за смелостта няма непроходим път. Боян показва повече от смелост през живота си. През годините той победи коварна болест, оцеляваше като по чудо и не спираше да се бори. Да се бори до последно.
Боян реши да прекоси най-трудния път. И успя! Направи го с финес, с много усилия и упорство. И най-важното – без мрачни мисли. И днес надеждата остава, а силният дух на Боян не умира и никога няма да напусне онези, които повярваха, че върхът е там, където е сърцето ти.
Защото съдбата обича смелите, а Боян направи невъзможното, за да се превърне в легенда.