Трайчо Трайков: Подписали сме АСТА под условие

Подписът на България за споразумението АСТА е под условие и в процеса на ратификация на документа могат да бъдат внесени резервите на страната спрямо него. Това заяви в интервю за БТВ министърът на икономиката Трайчо Трайков.

Според него тъкмо в процеса на ратифициране е мястото за дебати по оспорвания документ за защита на авторските права, който предизвика остър протест сред потребителите.

В процеса на ратификация могат да бъдат внесени резерви, както от министерството, така и от парламента. Тук е мястото на дебата. Ако има неща, които притесняват обществото, правителството и парламента, те могат да бъдат прецизирани, обясни министърът на икономиката.

Той уточни, че процедурата по създаването на АСТА е започнала още през 2007 г., когато са били преговорите за документа. През 2008 г. България също е потвърдила своята позиция по споразумението в рамките на Съвета по еврепейските въпроси, а през 2010 г. Европейския парламент приема резолюция, с която потвърждава съгласието си за тези текстове. И от тогава насам текстът на АСТА е достъпен.

Въпреки това обаче министърът не успя да отговори на конкретни въпроси, свързани с това дали наистина споразумението налага строги рестрикции за използването на музика, филми и художествени образи под най-различна форма, както и за коментари на потребители, отнасящи се до конкретни стоки и услуги.

АСТА не създава нови изисквания за държавите членки ЕС, а за редица други страни, защото ние вече сме си поставили достатъчно високи стандарти по отношение на защита на авторските права, обясни Трайчо Трайков. По думите му целта е тези стандарти да се разширят и към другите държави, които подкрепят споразумението. Министърът уточни, че с помощта на АСТА ще бъде предоставена защита на български производители. Ние имаме оплаквания от производители на мебели, козметични и млечни продукти, също на розово масло, че правата им не се спазват в чужбина, заяви Трайков.

Според него е разбираемо подозрението на хората спрямо въвеждането на подобни стандарти, тъй като през годините е имало редица злополучни и непохватни опити на звукозаписната и софтуерната индустрия да се противопоставят на естественото развитие на нещата. Те така и не успяха да намерят успешен бизнес модел, а търсят репресивни мерки спрямо потребителите, смята Трайков.