КНСБ ще настоява българското правителство да изготви национален план за прилагане на Европейския стълб за социални права /ЕССП/, каза президентът на синдиката Пламен Димитров на форум по темата, организиран от Конфедерацията.
Прокламацията на Стълба ще е на 16-17 ноември в Гьотеборг.
Според КНСБ България трябва да си постави за цел към 2020 година да има 60 на сто от средното равнище на ЕС по показателите - БВП на глава от населението в стандарт на покупателна способност /СПС/, производителност на труда на един нает в СПС, средна работна заплата в СПС, както и в компенсация на наемния труд на един нает в СПС.
Сред целите трябва да бъдат и намаляване на нископлатените работници под 15 процента, защото те са потенциалният контингент, по който се формират работещите бедни, смятат от КНСБ. Според Конфедерацията делът на "работещите бедни" трябва да се редуцира до 7-8 процента.
В областта на минималното заплащане например ЕССП изисква то да е достатъчно за издръжката на живот на работника, посочиха от КНСБ. Според изследванията на КНСБ обаче 75 на сто от работещите българи живеят със средства под нужните за нормалната издръжка на живот, а 35 процента от хората изпитват тежки материални лишения.
Преди дни Европейската конфедерация на профсъюзите поиска ЕССП и Европейската комисия да обвържат минималната заплата със средната за страната в съотношение поне 60 на сто, припомниха от синдиката. Ако това се случи, то в страната ни най-малката заплата трябва да бъде над 600 лв.
Социалният министър Бисер Петков каза при откриването на форума, че за да има правна сила ЕССП след прокламацията, са необходими специални мерки и законодателство както на европейско, така и на национално равнище. МТСП е решено да даде своя принос за утвърждаването на стълба, допълни министърът.
Европейският социален стълб на практика е изцяло ново законодателство в областта на социалните отношения и пазара на труда, обхващащо целия път на работещия човек - от учебната скамейка, през назначаването и правата на трудещ се, до пенсия, а и след нея. Стълбът се крепи на 20 принципа в три групи (Равни възможности и достъп до пазара на труда; Справедливи условия на труд; Социална закрила и приобщаване).
Той предвижда редица законодателни (директиви) и незаконодателни инициативи, свързани с равновесието между професионалния и личния живот, информирането на работниците, достъпа до социална закрила и работното време. След като бъдат приети, те ще станат част от правото на ЕС, респективно от българското законодателство.