Бясно засилен бус, крясъци, тъпи удари на кости в метал, още крясъци. Смърт. Атаките с автомобили са сред най-простите оръжия в арсенала на терористите. Първични и нискотехнологични, те са колкото елементарен, толкова и неспасяем метод за отнемане на животи.
Ница, Берлин, Лондон, Шарлотсвил... Барселона. Понякога зад волана е член на стройно организирана терористична клетка, друг път е саморадикализирал се вълк- единак. Винаги някъде по време на тридневния траур се разбира, че службите са пропуснали нещо, някога, някъде. Не можеш да арестуваш всеки ненормалник с товарен автомобил.
Но поне можеш да направиш всичко по силите си, за да не се стигне до жертви.
Там, където фатално се опариха, вече има ефективни мерки - около големите пешеходни зони са сложени препятствия, които биха спрели всяка засилила се кола. Да, може някой да пострада, но е почти невъзможно терористът да постигне целта си - да има шанс да набере скорост, преди да подгони минувачите.
Не е нужно много. Атаките от последните месеци създадоха сериозен обществен дебат около безопасността на публичните пространства, но още преди това има решения, които са работещи, без да превръщат пешеходните улици в алеи от двор на затворническо общежитие. Често за добър пример е сочен районът на "Емирейтс Стейдиъм" в Лондон, където буквално през няколко дни "Арсенал" приема десетки хиляди футболни фенове.
Снимка: flickr
Големи бетонни букви изписват името на тима, като в същото време са непреодолима ограда за повечето автомобили. С подобна функция са и направените също от бетон пейки. Хем не се набива на очи, хем спасява животи.
На този фон, къде сме ние?
София има няколко големи пешеходни зони. Една от тях, бул."Витоша" всеки ден отдалеч прилича на мравуняк... И е най-малко безопасна. Активно движение има по почти всичките преки на някогашния основен булевард. Влизането на скорост откъм НДК или бул."Мария Луиза" също не изисква предварителна подготовка в шофьорската школа на НСО - особено пък с камион, бус или джип.
Подобно е положението на "Пиротска", край всички по-големи пазари или по Графа. Впрочем, точно между "Славейков" и Попа преди около десетилетие се провали първият по-смел опит за контрол на достъпа в зоните, определени за пешеходно движение и обществен транспорт. Футуристично изглеждащите цилиндрични препятствия се спускаха в асфалта при минаването на трамвай, линейка или друг спешен автомобил, а иначе спираха по най-категоричен начин всеки нарушител. Спираха... Докато не се счупиха и на общината не й писна да се занимава.
Това е всичко, което е останало от загражденията по "Граф Игнатиев", днес колите си минават свободно, въпреки знака
Не е просто липса на ангажираност.
Властта на местно и национално равнище не желае да пази пешеходците от колите. Тук, както често става ясно при разплитането на дадена реална или потенциална трагедия, проблемът е малко или много политически.
България е държавата на трошките - тук всеки кара кола и я ползва по-често заради своя мързел да отиде пеша някъде наблизо, отколкото като удобство при пътуване надалеч. Именно водени от желанието си да не изгубят шофьорите като потенциален електорат, властимащите правят нашите градове удобни за обикаляне предимно на 4 колела. Така даже най-новите и модерни кръстовища като това на "Красно село" се правят с коли над земята и пешеходци на 3 метра под нея, а велоалеите са почти винаги за сметка на тротоара, а не на уличното платно. В същото време чуваме хвалби как колите вече ще минават с еди-колко си минути по-бързо през района.
Съвсем същата е и причината пешеходните зони в двумилионната столица да са само по принцип недостъпни за колите. Забранителните табели са само украса, докато сред хората фучат бусове и "баничарки" на доставчици (през деня) или мотори и супер коли (вечер). Грозният компромис в името на колите прави градовете ни опасни.
И... Не е само в София. Пловдив, Варна, Бургас - всички по-големи градове са потенциална мишена на радикалите. Извън столицата мерките за сигурност често са проформа. Така хора си загиват всеки месец - случайно, при инциденти с коли, оказали се не където трябва. Както се случи с малкия Поло в Стара Загора преди години.
Тъгуваме за кратко и всичко продължава. И това лежерно отношение ще продължава, докато не стане нещо много неприятно.
А думата в случая е наистина не "дали", а "кога". Без значение дали говорим за ислямски тероризъм, националисти - екстремисти или обикновени ненормалници, винаги ще има хора, които биха искали да нараняват невинни. И най-добрите спецслужби не могат да хванат всички опасни типове. Колко му е на някой болен мозък да се вдъхнови от телевизионните репортажи след поредния атентат? Въпросът е да му бъде възможно най-трудно да причини вреда.
Автор: Апостол ЯНЕВ