Две трети от установените нарушения при строително-монтажни работи са свързани с безопасността и здравето при работа, съобщават от пресцентъра на Главна инспекция по труда.
ГИТ е направила през първото полугодие на годината 2400 проверки на строителни обекти, в т.ч. и на обекти по "Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради". Това са повече от 10 на сто от всички проверки (23 736 бр.) за периода.
Установено си 12 253 нарушения, като две трети от тях - 8125 , са свързани с неспазване на регламентите за осигуряване на безопасност и здраве при работа, а 4006 броя са в областта на трудовите правоотношения. През миналата броят на двата вида нарушения е бил почти идентичен.
За отстраняване на констатираните нарушения са приложени 11 447 принудителни административни мерки. Поради непознаване правилата за безопасна работа и липса на правоспособност 26 работници са отстранени от работа. При проверките са установени 362 случая на работещи без сключен трудов договор или без да им е предоставен екземпляр от него, както и копие от уведомлението, заверено в НАП.
Съставени са 1181 акта за установяване на административни нарушения. От тях 492 са за нарушения, свързани със здравословните и безопасни условия на труд и 612 са във връзка с трудовите правоотношения.
От ГИТ припомнят, че по данни на НОИ за първото полугодие на 2017 г. в строителството са станали 76 трудови злополуки на работното място, от които 7 смъртни. Спрямо същия период на 2016 г., когато злополуките са били съответно 93 и 8, е отчетено намаление.
Секторът продължава да е един от най-рисковите, като основната причина за това е пренебрегване на правилата за безопасност. Почти всички трудови инциденти е можело да бъдат предотвратени при спазване на изискванията.
Продължава негативната тенденция най-честите нарушения да са необезопасяване на строителните обекти, както и неизползване на лични предпазни средства - все нарушения, които водят до тежки трудови злополуки с фатален край, отбелязват от ГИТ. Не се обезопасяват асансьорни шахти, прозорци, стълбища, работи се на необезопасени скелета. Не се почистват работните площадки, което създава риск от спъване, падане или от удар от падащи предмети. Изградените временни електрически инсталации също не се обезопасяват и създават опасност от удар от електрически ток.
Контролът в сектора е затруднен, тъй като на един обект работят хора от няколко фирми. Често работодателите на една работна площадка изобщо нямат общи правила за безопасност, или правилата са формални, а работниците не са запознати с тях.
Работниците отказват да съдействат на инспекторите по труда, като напускат обектите или не попълват декларацията с данни за трудовите им правоотношения, което също затруднява проверките. Често самите те не желаят да сключват трудови договори, за да се възползват от социално подпомагане или обезщетения за безработица, или да предотвратят запориране на възнагражденията им за принудително изплащане на задължения към финансови институции и др.
Работещите трябва да знаят, че при липса на трудов договор при инцидент не могат да се възползват от фонд "Трудова злополука" на НОИ, както и от застраховката "Трудова злополука", която работодателите в строителството са задължени да сключват заради високото ниво на травматизъм в сектора. Без трудов договор те не могат да претендират и за обещано възнаграждение и други обезщетения по Кодекса на труда, припомнят от ГИТ.