Днес Пресветата Българска православна църква почита Света великомъченица Христина.
Св. великомъченица Христина била родом от гр. Тир. Нейният баща бил управител. Наричал се Урбан. Той бил известен жесток езичник.
Когато Христина пораснала и взела да разсъждава, тя със собствения си разум стигнала до познанието на истинския Бог и Неговите величествени създания. После чрез откровение познала и Богочовека Христа и започнала да Му се моли. Тя до такава степен се погнусила от езическите вярвания в несъществуващите богове, че веднъж, в порив на свещена ревност към истината, счупила домашните сребърни и златни идоли и ги хвърлила през прозореца. От тази нейна постъпка баща й люто се разгневил. Христина смело му изповядала своята вяра в истинския Бог.
Майка й със сълзи на очи я молила да се откаже от вярата си в Христа. Баща й пък я подложил на страшни изтезания. Младата мъченица с непоколебима твърдост изтърпяла всичко. Поразени от това, мнозина езичници обърнали душите си към Бога, когото Христина изповядвала. Баща й умрял внезапно през нощта, когато измъчената Христина по негова заповед била хвърлена в тъмница. Управителите Дион и Юлиан продължавали да мъчат изповедницата. Най-после като видял безуспешността на всички старания да я склонят да се отрече от Христа, Юлиян заповядал смъртно да накажат Христина.
Войници я проболи с копията си. Това станало около 300 г. в царуването на Диоклетиан. Един от родствениците на Христина погребал нейното многострадално тяло. Иосиф Песнописец (IX в.) написал в чест на великомъченица Христина канон, в кондака на който се говори за нейните св. мощи, които източвали