Мрежа от граждански активисти, неправителствени сдружения, читалища и ансамбли за народни песни и танци организират на 14 юли 2017 г., петък, от 19 ч. честване, по повод отбелязването на 110 години от битката при връх Ножот, най-голямото българско сражение за освобождение на Македония след Илинденско-Преображенското въстание.
На две места в София, пред Народния театър и на бул. „Витоша“ (кръстовището с ул. „Петър Парчевич“) годишнината ще се отбележи по нетрадиционен начин – ансамбли ще увлекат гражданите в народни хора и песни от Македония, а на присъстващите ще бъдат раздавани листовки и информационни материали за историческото събитие. Събитието ще се проведе едновременно и в Благоевград (пл. „Македония“, пред паметника на Гоце Делчев), Русе (пл. „Свобода“, пред Съдебната палата) и в Пирдоп.
По този начин ще бъдат почетени нашите предци, отдали живота си за освобождението на Македония от османско робство. Това е дата, която обединява, а не разделя. Дори победени и победители. Това е дата, която се отбелязва с почит и в Република България, и Република Македония. Тя е част от общото ни героичното минало. Събитието е особено актуално в навечерието на Илинден и очакваното подписване на договора за приятелство и добросъседство между България и Република Македония и почитането на общата история на двете страни.
Ето и малко повече информация за самата битка:
Началото на ХХ век. Османската империя властва все още над обширни територии на Балканите – между Черно, Егейско и Адриатическо море – и народите, които ги населяват. Част от българския народ е свободен от 1878 г., но друга част – в Македония и Тракия – не е. Българският и другите народи се борят за свободата си.
На 14 юли 1907 г. главните сили на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) - „обединените чети“, дават редовно сражение на превъзхождащата османска войска около връх Ножот, в планинските масиви на Бабуна планина, на около 20 км. североизточно от град Прилеп (днес в Република Македония).
Там местните прилепски чети са засилени от дошлите от свободна България велешка чета на Михаил Чаков и костурската на Христо Цветков и достигат общо 200 души – внушителна сила за партизанска борба. Срещу тях обаче се отправя огромен 3-хиляден аскер, командван от майор Енвер бей – един от най-образованите и способни турски офицери, бъдещ генерал (паша), важна и противоречива фигура в турската история. Воеводският съвет решава оттегляне пред превъзхождащия противник, но 45 млади момчета-четници, заели позиция на изолирания връх „Ножот“ не се подчиняват: „Ние дойдохме да се бием, а не да отстъпваме“. Ентусиазирано решават да измрат до един, но да не предадат позицията на врага. Тези 45 млади бойци са българи както от Македония – Костурско (днес в Република Гърция), така и от Стара България–Панагюрище, Чирпанско, Сливенско, Ямболско.
Целият ден на 14 юли 1907 г. „ножовци“ героично се отбраняват срещу настъпващите пълчища. Отрядът на Енвер бей обаче е добре обучен и провежда ефективна постъпателна обсада. В късния следобед пробива и достига върха. Оцелелите „ножовци“ се самовзривяват с бомбите.
Аскерът продължава битката и настъплението срещу основните сили на ВМОРО начело с войводите Тане Николов, Михаил Чаков, Петър Ацев, Мирчо Найдов, Гьоре Спиков, но те умело заблуждават противника и се оттеглят. Загиват общо 67 българи от Македония и Свободна България, но главните сили на Организацията са съхранени.
Възхитен от саможертвата на героите на Ножот, след края на битката Енвер бей забранява на турския аскер мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите четници. Телата на четниците по негова заповед са погребани в близост до върха от местните селяни.