Ноември 2015-а. Зала 1 на НДК е изпълнена почти до краен предел, а поводът е премиерата на „Каръци“, с която се открива традиционната „Киномания“. Освен за авторите на лентата, поздрави от сцената валят и за директора на НДК Мирослав Боршош.
Май 2017-а. Отново в същата зала се провежда концерт на Георги Черкин, Живко Петров, Ангел Заберски-син и Иван Янъков. Пианистите отново благодарят на Мирослав Боршош, който е и продуцент на събитието.
Разликата от ноември 2015-а до май 2017-а е в пространството около зала 1. То вече е строителна площадка и тече ремонт по повод председателството на ЕС, което трябва да се изнесе почти изцяло от конгресния център. Ремонт на принципа „По-добре късно, отколкото никога“.
Междувременно, Боршош открива ремонтирани/преустроени пространства като клуб „Перото“, театър „Азарян“, Нов театър (който така и не издържа дълго като концепция) и клуб „42“. Присъства на премиери, къпе се в любовта на арт-елита и работи за изграждането на имиджа си като един от най-успешните мениджъри в сферата на културата. Ремонтът на НДК пък е опакован помпозно като проект „НДК: Промяната“. Нищо, че публичната част се изчерпа с няколко репортажа, и винил на фасадата. Е, има и банери в сайта, които не водят до никъде, но от месеци отброяват „365 дни до началото“.
Медиите се надпреварват да хвалят директора на НДК, създавайки впечатлението, че едва ли не откакто той е на поста, в една от гордостите на социализма започва да се случва грандиозно обновление. Въпреки обяснянията и дългите списъци с ремонти, които представи пред медиите дългогодишният шеф на НДК Христо Друмев.
Медийният ореол на Боршош бе завършен в края на 2016-а, когато той изгря на корицата на българското издание на Forbes и оттам – на значителна част от столичния аутдоор. Ако сте чели книгата „Залезът на Forbes“ на Стюърт Пинкертън (бивш автор и заместник-главен редактор на списанието), сигурно знаете, че от известно време изданието пренебрегва журналистическите стандарти щом се появят финансови знаци. Дали това важи и у нас, в случая с Боршош – не мога да кажа. Но вероятно той е единственият директор на държавно предприятие, заставал на корица на която и да е версия на списанието по света.
Днес стана ясно, че ДАНС и Прокуратурата разследват сериозно дейността на Мирослав Боршош начело на НДК. Според сигналите, постъпили в разследващите органи, ръководството харчи допълнително отпуснатите от правителството 17 милиона, внесени в капитала на Двореца, не за ремонти, а за покриване на текущи сметки и заплати.
Изтеклите данни сочат, че към 22 август 2016-а, когато парите са постъпили в сметката на НДК, там е имало едва 62 000 лв. Ако проверката на „Труд“ по темата отговаря на истината – тези пари не могат да покрият месечната сметка за ток на конгресния център.
С други думи – докато Мирослав Боршош получава награди като „Възраждане на културата“ за „заслужил бизнес модел“** , НДК на практика е на косъм от фалита. Отново според Христо Друмев, за 2015-а (първата пълна година от управлението на настоящия шеф на Двореца) е изготвен годишен финансов отчет, който НАП е върнал, тъй като липсва подпис от принципала. Томислав Дончев иска писмено обяснение за съдържанието на отчета, тъй като в него фигурира изненадваща загуба от 9 296 729,99 лв.
Из интернет вече има достатъчно материали и дискусии за управлението на НДК. Говори се за редица обжалвани обществени поръчки, за неизпълнени уговорки и плащания, за разрушаване на части от Двореца, които по същество са културни артефакти.
Разбира се, не можем да не отчетем, че гащите и сутиените вече нямат място в НДК. И това е несъмнен позитив. Но каква е цената? И когато ходя на кино в Двореца – не гледам ли всъщност римейк на „Лице назаем“? Защото е вероятно да се окаже, че зад фасадата на „успешния културен мениджмънт“ са потънали милиони левове. И по-лошото – всички продуцирани и подкрепени от НДК спектакли и артисти в последните години са били просто параван за съмнителните дейности, случили се там.
Надявам се, че истината постепенно ще излиза наяве, журналистите ще следят изкъсо ремонта и разходването на средства, а културната общност ще проведе истински, смислен и честен дебат за случващото се в НДК. Защото шестте месеца председателство ще изтекат, а Двореца ще продължи да съществува.
И нека не забравяме, че от Людмила Живкова до Мирослав Боршош времената са се променили значително. Трябва да се намира златното сечение между култура и бизнес. И трябва да е устойчиво, а не подкрепяно от държавни инжекции.
*Заглавието е взето от популярния филм на Джон Ву, но е инспирирано от изложбата „Лицето ни“, открита от Мирослав Боршош миналата седмица и представяща „една малка част от всичко, което се е случило тук в Двореца през последните две години и половина“(по думите на самия директор на НДК)
**В информациите за връчването на наградата бе отбелязано, че българският Forbes „за първи път дава оценка за добро управление в културата“. През миналата година подобна награда не бе връчена.
Автор: Антон Андонов