Хубаво се е сетила първата дама да заведе котката на ветеринар. Хубаво се е сетила да коментира прайда, да разкаже изтъркания виц за Холмс, Уотсън и гейовете под техните прозорци, да засегне, макар и леко неудачно, темата за превенция на ХИВ/СПИН.
Хубаво се е сетила и да си изтрие поста във Facebook, който насъбра огромна популярност. И хубавото свършва дотук. Лошото е, че Десислава Радева се хвана в капана на неопитността, който така неумолимо щраква за всеки новобранец в политиката. Защото тя малко или много е политическо лице – първата дама може да организира кампании, да подкрепя каузи, да бъде коректив на общественото мнение, да потушава напрежение и така нататък. И демонстрира неопитност, защото си позволи назидателни заигравки с една от дискриминираните групи в България, вменявайки им отговорност, която преди всичко е на държавата.
Покрай шегата да си кажем истината
Историята започва прозаично. Десислава Радева завела котката на ветеринар, който предложил да тества президентския любимец за котешки „СПИН“. Така,“някак асоциативно“, първата дама се сетила за Прайда – иначе навярно нямаше да забележи хората със знаменца на дъгата, както много други политици се направиха на глухи и слепи. Очевидно хомосексуалните са като котки в размножителен период и много лесно могат да се заразят с вируса – убиец.
Лошото е, че Радева сама се опровергава: „Статистиката за 2016 година показва, че... „39% от новите случаи са се заразили при хетеросексуален контакт, 49% – при хомосексуален контакт, а 12% – при инжекционна употреба на наркотици”. Излиза, че СПИН-ът не е някакъв изолиран бич за ЛГБТ-общността, нито пък някаква чума, която ходи само по онези с различна сексуална ориентация. Всъщност, излиза, че имаме сериозен проблем.
Лошото е, че този проблем по-често се посреща с мълчание, с триене на постове в социалните мрежи покрай гей парада и раздаване на презервативи, листовки и червени лентички на 1 декември.
Лошото е, че българите имат ниско ниво на сексуална култура, а сексът е тема табу в семейството, макар че половият живот на децата започна сравнително рано – около 12-13-годишна възраст при 27% от учениците, според данни на СЗО. Много подрастващи не използват предпазни средства, а много възрастни се срамуват да потърсят лечение или просто отричат възможността да имат полова инфекция. Да не говорим за другото.
Стъпка по стъпка
Да, обществото може да инициира дебат, както предлага Десислава Радева. Да, хомосексуалните сдружения могат да направят кампания за превенция на ХИВ/СПИН, могат да дадат идеи за сексуално образование в училищата, например, но в крайна сметка трябва и държавата да си свърши работата. Ако има желание. Трябва депутат или министерство да внесе промени в закона, трябва парламент да го приеме, трябва и президент, който да издаде указ. Това обаче изисква най-малкото една идея по-сериозен тон, отколкото сме свикнали да чуваме всяка година покрай гей парада. Една идея по-далечно вглеждане в бъдещето.
Защото ХИВ/СПИН е общ проблем
В края на март беше приета Националната програма за превенция на ХИВ/СПИН, която умно си поставя за цел до 2020-та година поне 90% от приносителите на вируса да са наясно с това. Официално броят им е 2500, но има доста съмнения, че тези данни наистина са достоверни. Все пак, България поддържа едни от най-ниските нива на ХИВ-позитивни в света. Ангажиментът на държавата е да осигурява лечение на хората с потвърдена диагноза, около 1200 души през миналата година.
Какво се разбира под рискови групи? Това са наркозависимите, проституиращите, бедните, лишените от свобода, младите с много сексуални партньори. Не само на тях, а на всички трябва да се обясни каква е разликата между ХИВ и СПИН, как лечението на ХИВ-вируса може да удължи живота с години, така че доведе до забавянето на СПИН, колко често да се изследваме, и най-вече – как да се пазим. Борбата с вируса се печели най-успешно преди да се е появил. За да бъдеш сигурен, информиран и защитен, нямаш нужда от демагогия и сочене с пръст. И при котките е така, впрочем.
Автор: Ани Филева