Младите българи напускат средно на около 29-30 години родителите си и предпочитат да живеят по-дълго в домакинство с останалите членове на семейството си. Това сочат данни от анализ на Евростат за средната възраст на младите европейци, които са напуснали родителското домакинство през 2015 г.
Мъжете у нас напускат родителското домакинство на около 31 години, а жените на 27, показват детайли от проучването на Евростат.
По данни на националната статистика у нас за посочения период са живели малко над 850 хиляди млади българи на възраст 20-30 години. От тях около 450 хиляди са били мъжете, а 400 хиляди - жените.
Прогнозите на НСИ обаче са, че поради ред демографски причини тази възрастова група ще се свие с около 150 хиляди млади българи през 2020 г., а през 2025 г. - с близо 200 хиляди.
Като основни причини за продължителното съвместно съжителство между две поколения у нас, експерти отчитат няколко причини - липсата на работа и на пари за издръжка на младите, липсата на средства за закупуване на собствен дом от младите или силна семейна привързаност между деца и родители.
В Европейския съюз средната възраст на младежите, напускащи родителското семейство, е била 26,1 през 2015 г. В държавите-членки обаче съществуват значителни различия.
Трите северни държави-членки са тези, в които младите хора са напуснали по-рано дома си: в Швеция - на 19,7 години, в Дания - на 21 години и във Финландия - на 22 години. Следват: Люксембург /23 години/ , Естония /23,6 години/, Холандия /23,7 години/, Германия /23,8 години/ и Франция /24 години/.
В противоположния край на скалата младите хора в Хърватия остават най-дълго в родителското домакинство - до средна възраст 31,4, следвани от Малта /31,1/, Словакия /30,9/, Италия /30,1/, Гърция /29,4/, Испания /29 години/ и др.
Държавите с най-висок процент на подрастващо население в ЕС са Ирландия - 22 на сто от общия брой на населението в страната, следвана от Франция - 18,6 на сто и Великобритания - 17,6 на сто, отчитат данните на Евростат.