Светлата седмица в християнския празничен календар започва веднага след Възкресение Христово и завършва с втората пасха в неделя.
Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. В дните на Светлата седмица се прославят светиите:
в Светли понеделник - светите апостоли;
в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей;
в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков;
в Светли петък - св. ап. Петър;
в Светла събота - св. Йоан Кръстител.
Тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда. Според народните поверия на Светли понеделник, наричан още Разтурнипонеделник или Разметнипонеделник младежи излизали извън селището, разделени на две групи, като търкаляли група срещу група червени яйца. Според народната традиция с този ритуал се цели предпазването от градушка и предизвикването на плодородие. На Светлата или Празната сряда се изпълнява обичаят „Мара Лишанка" от девойки, които са лазарували. Те правят кукла от откраднати чехли на бременни жени, която кукла наричат Мара Лишанка. След като измият лицето на булката и своите лица, се надяват, че са изпълнили добрата магия, за да бъдат обикнати от добри момчета, а не от зли змейове, от които да имат деца. В същия ден се играе и така нареченото Ладино хоро, в което отново участват момичета лазарки. В петък след Великден българинът празнува Лятна Св. Петка. Край църкви и манастири с името на светицата се организира празник с борби, състезания и игри. На връщане от празника всеки гледа да срещне бременна със сукалче, защото се счита, че те носят голямо щастие. В този ден се обхождат градините и нивите за предпазване от градушка и за плодородие.
Светлата седмица приключва с Томина неделя, когато се боядисват яйца за душите на умрелите. С тази неделя завършва първата изключително тържествена и празнична седмица след празника Възкресение Христово. Основното събитие, което се възпоменава и присъства в евангелието, е явяването на Исус Христос на неговите ученици, на което присъства и апостол Тома. Църквата ни припомня това събитие, защото Христос чрез уверяването, което е дал на Апостол Тома показва, че вярата от една страна има нужда от това да бъде проверена на практика, да има едно житейско удостоверяване, но от друга страна Исус Христос се обръща към Тома с думите: „Тома, ти повярва, защото ме видя, но блажени са тези, които са повярвали без да са ме видели”. Така Исус Христос посочва, че много по-силна е тази вяра, която не търси физическото, сетивното уверяване. Това е посланието на днешния ден, който всъщност възпроизвежда цялата пасхална радост от Възкресението. На този ден Иисус Христос дава специална власт на своите ученици - да прощават грехове. Чрез даването на благословията на Светия дух, той „учредява” свещенството в църквата. Това е вторият главен момент в евангелското събитие на днешния ден. След като самият Исус Христос възкръсва, побеждава смъртта, учредявайки своята църква, той дава на апостолите една специална власт за свещенодействие. Затова те да продължат неговото спасително дело вече като дело на църквата с балгодатта на Светия дух.