Православната църква днес почита паметта на Св. мъченик Александър презвитер и Пренасяне мощите на св. Патриарх Никифор Цариградски.
Свети Александър се прославил като мъченик по време на едно от езическите гонения срещу християните. Сред тъмата на езическото нечестие той просиял като светозарна звезда със своето благочестие. Това гонение било започнато от Максимиан Галерий, зет на император Диоклетиан и негов наследник от 305 до 315 година. Гонението започнало при Диоклетиан през 303 година. Изобличавайки безумието на идолослужителите и проповядвайки християнската вяра, той обърнал към Христа и кръстил много езичници в град Пидна (несъщесвуващ днес град, намиращ се в римската провинция Македония при Термиакския залив).
С тези свои действия предизвикал срещу себе си гнева на идолопоклонниците. Те ненавиждали неговото дръзновение и не можели да понесат силата на боговдъхновените му слова, затова го нападнали и завързали, след което го подложили на жестоки и безпощадни мъчения. С тях искали да го принудят да принесе жертви на идолите, но като по никакъв начин не успели да го склонят към това, го осъдили да бъде посечен с меч. С благодарствена молитва към Бога светият мъченик склонил главата си под меча и така предал святата душа в ръцете на Господа.
Св. Никифор, патриарх Цариградски страдал за св. икони. Починал на заточение в 828 година на тоя ден се възпоменава пренасяне мощите му 846 година. † Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор. Свети Никифор отначало бил сановник при двора на императрица Ирина и още като мирянин умело защитавал почитането на светите икони на VII Вселенски събор.
В царуването на император Никифор, в 806 година, той бил възведен на патриаршеския престол и управлявал Църквата 9 години, след което бил заточен на остров Проконис. Починал на 2 юни 828 година, като до самата си смърт не престанал чрез своите писания да свидетелства за истината и да изобличава иконоборците. Паметта му се празнува на 2 юни.