Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) излезе с позиция във връзка с мнението на новоизбрания президент Румен Радев за обществената поръчка за тол таксите.
От Пътната агенция са категорични, че спазват препоръката на премиера Бойко Борисов да не се обявяват нови обществени поръчки. Освен това въпросната обществена поръчка, както и останалите обществени поръчки на АПИ до този момент не били обект на консултации с президентската институция.
Те намират, че съобщението от сайта им е цитирано изключително коректно, тъй като не става въпрос за стартиране на нова обществена поръчка, а за възобновяване на такава, която е обявена преди повече от 9 месеца.
В позицията до медиите си припомня, че поръчката за тол системата е обявена на 5 април 2016 г. От стартирането й тя временно е спирана неколкократно. Това се е наложило заради обжалвания. Възобновявана е след произнасяне на компетентните институции - Комисия за защита на конкуренцията и Върховен административен съд.
От АПИ подчертават, че от всички правови решения е видно, че жалбите досега са били несъществени. От 29 декември 2016 г. е последното произнасяне в полза на агенцията. Затова спазвайки законите на страната, Пътната агенция е възобновила процедурата с нов краен срок за подаване на оферти.
От Пътната агенция припомнят, че обществената поръчка е обявена в резултат на одобрен доклад от Министерския съвет от 11 ноември 2015 година за въвеждане на смесена система за тол такса за тежкотоварни моторни превозни средства и електронна винетка за леките коли.
В доклада било посочено, че дейностите по внедряване, управление и поддържане на системата ще се възложат с обществена поръчка. Близо 5 месеца по-късно била обявена и самата обществена поръчка.
Обществената поръчка е на стойност 200 млн. лева. От АПИ подчертават, че размерът на тази инвестиция няма да е за сметка на държавата, а за сметка на избрания изпълнител. Той трябвало сам да я плати, авансира и след като заработи успешно, изплащането й да започне с пари от събраните приходи.
Едно от решенията за въвеждане на тол системата е събиране на приходи при различни цени от различни видове превозни средства и по различни пътища, както и да се приложи принципът "потребителят/замърсителят плаща". Това означава, че повече ще заплащат превозните средства, които най-много увреждат пътищата.
От АПИ смятат, че този подход ще позволи на държавата да въведе интегрирана и единна система за събиране на пътни такси без формиране на задръствания и опашки от превозни средства по пътищата. Смята се също, че въвеждането на системата ще доведе до значително повишаване на събираемостта на средства за пътища. Първоначалните изчисления показват, че годишните приходи биха достигнали близо 1 млрд. лева. Те щели да бъдат реинвестирани в пътната инфраструктура на страната.
От Пътната агенция припомнят, че в доклада за глобалната конкурентоспособност за 2013-2014 г. на Световния икономически форум България заема 102-о място от 148 държави по качество на инфраструктурата. Това е вследствие от дългосрочното хронично недофинансиране на националната пътна система. Допълнителни поне 600 млн. лв. годишно били нужни за реализирането на смислена, последователна и устойчива политика по отношение на поддръжката на пътищата. Държавата в момента събира 300 млн. лева.
Приходите от винетки не били достатъчни за поддържането на пътната мрежа, а още по-малко - за бъдещи инвестиции.
Финансов недостиг в размер на 6.92 млрд. лева бил посочен в приетата от Министерския съвет на 16 септември Стратегия за развитие на пътната инфраструктура в Република България 2016-2022 г. и средносрочна оперативна програма за изпълнение на стратегията.
Според стратегията държавата се сблъсква с предизвикателства при финансирането на строителството и необходимата рехабилитация на всичките съществуващи пътища и мостове.
В позицията си АПИ подчертава, че с изграждането на тол системата страната ни ще застане сред водещите в Европейския съюз по отношение на внедряването на една от най-модерните и справедливи системи за платено преминаване по пътищата.
Сред положителните ефекти от подобни системи са повишаване на данъчния контрол, прекратяване на незаконни действия, като фиктивен износ, превоз на недекларирани или неправилно декларирани стоки и др., отбелязват още от АПИ.