В навечерието на Рождество Христово доц. д-р Петко Христов, директорът на Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей в София, разказа, че това е най-важният празник сред християните.
„Това не е клише“, подчерта той пред Novini.bg
"Това е семейният празник, където на трапезата се събира цялото семейство. За всички етнографски райони това е най-характерното и символичното", обясни доц. Христов.
На трапезата всеки има своето място и получава своя къс от семейното щастие на обредния хляб. В разлините части Рождество Христо се казва още Коледа или Божич. Навсякъде на трапезата се слага обредният хляб - най-важното, без което празничният ден не може да се състои. Обредният хляб е известен и като Богова пита или Късмет.
Този хляб, замесен от стопанката на дома, изразява семейното благополучие.
"Чупейки от него, се ражда новото начало. Вечерта българинът със свето семейство застава със съкровените си мечти пред предците си и Бога. Обредните хлябове изразяват още богатството и плодородието", разказа още доц. Христов.
Любопитна подробност е, че там, където се отглеждат предимно живтони, върху хляба се изобразява лика на овца, например. В онези части, където хората се занимават със земеделие, се постявя житен клас, за да се пожелае беркет през годината.
Доц. Христов обясни, че с времето традцициите се променят.
"Ние трябва да свикнем, че един празник се развива и не може да празнуваме Коледа както нашите баба, нито пък нашите деца ще я празнуват по този начин. Но най-важното е, че запазваме традицията и облика на празника като и до ден днешен се събира на трапезата.
Всъщност Коледа е онази част от годината, която очакваме с нетърпение. Всички бързаме да се приберем у дома. Сядането на семейството пред празничната трапеза символизира единството на българския дух.