Рибата е вкусна и полезна храна, но рибните запаси в световен план са поставени под огромен натиск. Близо 60% от ресурсите са обект на свръхулов – лови се повече, отколкото може да се възпроизведе, а други 30% се експлоатират до краен предел – взима се точно толкова, колкото се и възстановява.
Едва по-малко от 11% от запасите се използват умерено. Данните са от последния доклад на Световната организация по прехрана и земеделие към ООН (FAO).
Продължаващото изпразване на океаните от риба застрашава не само природата, но и хранителната сигурност на човечеството, тъй като три милиарда души на планетата разчитат на морската храна като незаменим източник на протеини. Никулден е добър повод да поговорим за това какво може да направи всеки от нас за опазване на тези така ценни ресурси. Европейският съюз е най-големият вносител на риба и морска храна в света, а основна част от вноса идва от развиващите се страни. Това означава, че европейските потребители имат огромна сила да повлияят на процесите в световен план. В Европа WWF съветва потребителите как да избират риба, така че с избора си да не вредят на живота в океаните.
За целта в много държави бяха издадени наръчници. Съвсем наскоро такъв наръчник за първи път се появи и в България.
Той се нарича Рибен буквар 2.0 и, както подсказва и наименованието буквар, е изключително удобен за използване. Електронното му издание може да се открие на изключително лесен уеб адрес: riba.wwf.bg, а печатната версия се побира в портфейл, за да може са се носи на пазар. Различните риби в буквара са отбелязани с три цвята на принципа на светофара (зелено препоръчваме, жълто – премислете и червено – избягвайте), както и един четвърти – син цвят, с който се отбелязват сертифицираните продукти, които са с доказано устойчив произход.
Важно е, че това дали един продукт може да се определи като устойчив, зависи освен от вида на рибата и от метода на улов, както и от района на произход. Различните методи на улов оказват различно влияние върху околната среда, а в едни райони запасите са по-стабилни, отколкото в други. Съгласно европейските регламенти всеки етикет на риба трябва да съдържа информация за метода на улов и района на произход.
В случай че такива данни липсват не съветваме потребителите да купуват съответния продукт, тъй като няма гаранция за произхода му и за това доколко производството му може да се определи като устойчиво.