След 1987 г. у нас действат строги антиземетръсни норми

Getty Images/Guliver
share

Могат ли сградите у нас да издържат на такова земетресение, каквото разлюла Апенините вчера? България се слави с един от най-строгите земетръсни правилници в Европа, категорични са специалистите.

Годината е 1986-та. Стражица е разлюляна от едно от най-катастрофалните земетресения у нас - 5,7 по Рихтер. За 60 секунди хиляди остават без домове. След земетресението в Стражица държавата въвежда специални норми за проектирането на сградите и съоръженията у нас. Така от 1987 г у нас действат строги строителни стандарти.

Сградите, строени преди 1987 г. също имат степен на устойчивост. В София например жилищата са били осигурявани на 7-ма степен по скалата на "Медведев-Шпонхойер-Карник".

„Сградите, строени и преди 1987 г. практиката доказва, че са контструктивно устойчиви! Сеизмично безопасни!”, обяснява Николай Нанков, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.

„Сградите, строени началото на миналия век не са осигурявани земетръсно. Но това не означава, че са с ниска земетръсна устойчивост”, обяснява проф. д-р Светослав Симеонов от Националният институт по геофизика, геодезия и география към БАН пред Нова телевизия. От 2012 г. действат още по-модерни и строги изисквания за антисеизмично строителство.

Експертите са категорични - незаконното строителство е гаранция за огромни пропуски в сигурността ни.

Водещи новини

Още новини